Нямаше опашки за скъпи рози. Нямаше малки кутийки с бижута и нечетливо надписани картички с лицемерни пожелания. Дори не беше нужно да са мили с жените по задължение веднъж годишно.
„Откъде се взе тази Клара Цеткин да се застъпи за подобна глупост и сега заради нея тичаме за цветя и подаръци?", жалва се мъж като канара пред един магазин със скъпи дамски чанти в столичен мол. С приближаването на пролетта животът му се превръщал в истински кошмар - то не бе Свети Валентин, не бе Ден на жената. Празниците на скъпата му съпруга край нямали. Дори бил готов да се разведе с нея преди Коледа и да й поиска ръката отново по Великден.
Факт е обаче, че и на дамите им беше по-добре, когато все още не съществуваше женската еманципация. Знаците на внимание през Средновековието са били в изобилие - серенада под прозореца в полунощ, цветя по босоного момченце, запазена ложа в операта, писмо с поетични стихове, тайно разменени погледи на някой бал и т.н. А сега - едно мижаво букетче, целувка по бузата и смотолевено пожелание за здраве и щастие.
През останалото време на годината тичаш като луда между офиса и дома - да направиш закуска сутрин, да облечеш и оставиш детето на училище, да му дадеш пари за обяд, да не закъснееш за работа, да си свършиш служебните задачи в срок, след това да изтичаш, да напазаруваш, да прибереш детето, да сготвиш, да сервираш вечерята, да измиеш съдовете, да преспиш детето, да изгладиш дрехите за следващата сутрин и т.н. Ако в полунощ все пак се добереш до леглото, успяваш да прочетеш 2 страници от любимата си книга, преди клепачите на очите ти да се затворят. В най-лошия случай мъжът ти може да се е напил като прасе и да ти тегли един бой в знак на признателност.
Независимите дамите, които нямат подобни задължения, също не са в по-изгодна позиция. Притиснати от самотата на успешната си кариера, те предпочитат да заровят глава в работата си. Това води след себе си не по-малки проблеми - стрес, безсъние, мигрена. Много често до алкохолизъм и други зависимости. Все приятни „подаръци" от съдбата, който пълнят портфейлите на психолозите. Така, докато се усетят, времето минава. Започват да прелистват стари снимки и да се питат какво всъщност са постигнали - лифтинг на лицето, няколко филъра през годините, повдигане на гърдите със силиконови подложки и дори липосукция, ако фитнесът не даде нужния ефект. Тъжна картинка. Дори бих казала карикатура на съвременната еманципирана жена.
Ето защо смятам, че един-единствен ден в годината (или два, ако броим и Свети Валентин) не е достатъчен, за да се чувстваш дама. Въпреки желанието ни за свобода и равенство, ние си оставаме нежни и слаби. Имаме нужда от добре разпределено внимание 12 месеца, 52 седмици, 365 дни в годината.
Какъв е този международен ден на жената? За всички е ясно, че романтиката отдавна е отишла по дяволите. Така че, мили дами, не чакайте напразно „знаци на внимание". След като сме решили да сме еманципирани, да се съберем по женски и да поклюкарстваме за мъжете си. А тях нека оставим да играят карти, да пият бира и да гледат футбол. Така де, и на тях им трябва малко свобода, стига сме ги държали под чехъл.
Vsekiden.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар