Най-често дежурните клошари не успяват да изкопчат милостиня и гневно ръсят клетви след отдалечаващите се „портмонета".
Когато става въпрос за невръстни деца, обаче, нещата стоят по друг начин. Истински срам за всяка държава е 5-6 годишни сополиви хлапета да обикалят централните улици на столицата полуголи и боси в студа и да се лепят за всеки чичко или леличка, които им се видят по-добре облечени, за да изпросят лев-два.
Мизерни, боси и умрели от глад хлапета молят за храна пред молове, църкви, големи магазини и никой, ама наистина никой не обръща внимание на това. Има ли по-унизителна и тъжна картина от тази? Не е проблемът в това, че малките клошарчета ще притеснят някого за 5 минути, преди да си напълни пазарската чанта. Не е въпросът дали ще успеят да изкрънкат едно мляко или баничка. Естествено, че първият нормален въпрос е къде са родителите на тези деца, които обичайно отвръщат на този въпрос: „У Факултета са си." Но всички знаем, че повечето от тези родители са пратили лично малките да дърпат за палтото всеки, който може да им пусне нещо в шепата.
Изключително нелепо е да се наблюдава как наблизо се разхождат полицаи, които въобще не реагират. Ясно е, че просещите деца се прибират в гетото и там не ги чака нито топло легло, нито трапеза. Очевидно е, мизерната съдба преследва стотици като тях, за които социалните си затварят очите, че съществуват. Прието е за нормално, че малките циганчета гладуват, не се лекуват и просят. Държавните институции нямат ресурс да приберат всички парцаливи малчугани.
Няма коментари:
Публикуване на коментар