"Пари ми дай, акъл не искам". Популярна българска народна поговорка. За да разберете следващите редове, се опитайте да вникнете в смисъла й. Да, точно така. Бедните искат пари, не акъл. Неосъзнавайки, че двете неща са пряко свързани.
Жалко, че не се сетих за тази поговорка, когато се опитвах да обясня милата родна картинка на журналист от Австрия, който пътува навсякъде със Световната купа по ски. Обиколил е най-големите курорти на планетата, та има база за сравнение. Заговорихме се в международния пресцентър, докато чакахме мъглата над пистата да се разсее. Този човек, явно подготвил се преди визитата в Банско, ме питаше какви са тези драми с изграждането на втори кабинков лифт. Беше му пределно ясно, че в цял свят има екоорганизации, които работят като добре сработена машина за рекет. С неясно, но стабилно финансиране, скрито зад опаковката "ние обичаме природата". Е, всички обичаме природата. Но разликата е, че някои правят пари от това.
"Българите сте хубави хора, личи си. Но не ви разбирам. Не оценявате колко огромно нещо е да сте домакини на Световната купа. Каква реклама можете да си направите, какви са позитивите, за каква индустрия става въпрос. Например в Австрия има 10 милиона души, които са болни на тема ски и следят всеки старт. За огромна част от тях Банско е равно на България. Щом можете да направите подобно състезание на световно ниво, това говори добре за държавата ви. В родината ми имаме една приказка - парите са на върха на ските".
След час дойде информация, че кретени са запалили една от станциите на лифт. Зачудих се - дотолкова ли сме оскотели, за да си вадим сами кирливите ризи пред света. На толкова много ли големи събития сме домакини, че да се опитваме да ги проваляме? Защо, идиоти? Така ли ще пазите природата - като палите лифтове? Живейте както искате, но защо, по дяволите, си позволявате да действате и говорите от името на всички? Прокрадна се и задължителната за родните ширини теория на конспирацията - че, видиш ли, организаторите сами били драснали клечката. Не стана ясно обаче защо им е трябвало да се самозапалват пред аудитория от 200 милиона души и 300 акредитирани журналисти от цял свят.
Ето един факт. Преди 15 години Банско бе град от селски тип, с мирис на говежди тор по улиците. Неслучайно и бившият кмет бе с фамилията Краваров, сякаш да напомня на съгражданите си за корените им. Сега същото това място е курорт на световно ниво, по чиито писти се спускат звезди от ранга на Линдзи Вон, която само в социалните мрежи е следена от над 40 милиона фенове. И когато тя пусне снимка от Банско, е реклама за България. Огромна, ефективна и... безплатна. Не като онези с кухите кампании, където се точат милиони, за да се измислят лога и слогани за популяризиране на родните красоти пред света. Най-добрите скиорки в света го казаха - организацията ви е отлична. Може някои от момичетата да са го направили от куртоазия, но приятното чувство остава. Организаторите - хора, които имат акъла и са направили пари от това, демонстрираха топниво. Скъсаха си задника от работа, за да направят всичко така, както трябва. За благодарност получиха туба бензин и кибрит.
И още нещо. Взрени в парчето, не виждаме големия пъзел. А именно - докато тук си играем на еколози и бизнесмени, не осъзнаваме, че сме обикновени кретени. Такива, които винаги теглят чертата и се делят на "ние" и "ония". Машината за етикети вече работи и продукцията й е видима - "зелен октопод" срещу "алчни олигарси". Взаимно пречещи си. Типична по нашенски - едните искат да направят нещо, другите им пречат.
И за да сглобите докрай пъзела, е редно да хвърлите едно око на писанията по форумите след провала на началните стартове заради мъглата. Бликащи радост и злоба. "Хак да им е на ония, които тръгнали тук Световна купа да ми правят. Аз ски не гледам, а и пари от това няма да изкарам". Вярно е. Пари няма да изкарате, акъл - също. Има добра и лоша новина за вас. Добрата е, че не сте виновни, то си ви е в кръвта. Лошата е, че мъглата над Банско се вдигна, но тази, в която сте заседнали, изглежда безнадеждно гъста...
Калин Караиванов, "Новинар"
Няма коментари:
Публикуване на коментар