Какво свързва циците, политиците, екзактните езици, Лютви и Хашек?

Ярослав действително е гений, но не за всеки едър рогат добитък по нашите ширини може да се каже същото

Трябва да признаем, че е леко идиотско заглавието: "Какво свързва  циците, политиците, екзактните езици, Лютви и Хашек?"

Нищо не ги свързва, освен в главата на автора, разбира се.

Поне последните двама със сигурност нямат нищо общо. Това са  две вселени, отдалечени на милиарди светлинни години една от друга.

Покрай драмата с циците и кърменето в моловете, напъните за пуризъм в литературата и киното, които скопиха и двете, както и покрай сърцераздирателните оплаквания, че медиите не пишели на висок стил, в какъвто се изразява Лютви Местан например, се подсетих за някои мисли по този въпрос на един класик. Ама истински класик, не като Лютвито. Това е големият, и в буквален, и в преносен смисъл, чешки писател Ярослав Хашек.

Той се е изразил така: „Ако е необходимо да се употреби някой силен израз, който действително е бил казан, аз не се двоумя да предам всичко така, както се е случило.

Да описвам или да замествам някои думи с многоточия, смятам за най-идиотско лицемерие. Тия думи се употребяват и в парламентите.“

В нашия парламент най-много.

Хашек е погледнал на въпроса и като читател:

„Много правилно бе казано по някакъв случай, че добре възпитаният човек може да чете всичко. От това, което е естествено, се отвращават само най-големите мръсници и рафинирани простаци, които със своя най-жалък лъжеморал не виждат съдържанието, а се нахвърлят с възмущение срещу отделни думи“.

Хашек има и велики мисли за скромността на политическата класа, сякаш е познавал нашата отблизо.

По повод своята Партия на умерения прогрес в рамките на закона: „Колко хубаво е, когато съм в състояние да обявя смело: „Аз съм гений, ваша милост“ — там, където скромният човек съвсем неуместно би казал:

„Ваша милост, аз съм говедо.“

Нашите политически мъже и жени никога не биха се изказали за себе си с последното изречение, разбира се, макар че на болшинството напълно им приляга. Даже имам чувството, че кукловодите точно по тази прилика със Сиво искърско ги подбират.

Хашек действително е гений, но не за всеки едър рогат добитък по нашите ширини може да се каже същото. Пак бащата на Швейк е отбелязвал, че умният човек по един много тънък начин изтъква собствената си персона на преден план и вика сам за себе си: „Да живее!“ — докато в същото време стеснителният се крие в клозета.

Като заключва: „И затова съвсем просто заявявам: в историята на цялото човечество се среща само един-единствен така съвършен във всяко отношение човек — и това съм аз.“ 

Такива мисли са му дошли по линията на партията му, апропо. Книгата се казва „Безкрайни лъжи“, та и затова е подходяща като ръководство за начинаещи политици у нас.

Светослав Пинтев, No-comment.bg