Как иска да остарее гордият български гей и как се надяват задръстените му хетеросексуални съседи по държава той да го направи – с деца и модерно като Елтън Джон или самотно, но традиционно като Долче и Габана.
Когато застаряващи или направо остарели гейове започнат да си говорят за семейството, ценностите му и създаването на поколение – това си е цял извор на гей мъдростта, която тече наготово и трябва само да се наведеш, за да пиеш от нея. И по възможност да се въздържаш от фалцетни емоции в стил „осъзнайте в кой век живеем днес”.
Оставете го това Днес и помислете за Утре и Вдругиден, колкото и далеч да изглежда от пубертетския хоризонт на българския гей. Неговият най-голям житейски проблем в момента е как ще каже вкъщи, мама ще се разплаче ли, татко ще откачи ли, роднините ще започнат ли да странят. Това няма начин да не е психологически проблем, но изчакайте някое друго десетилетие, за да видите какво е то социални и хуманитарни неприятности. Когато мама и тате няма да ги има, а задникът отдавна ще е престанал да служи за удоволствие. Тогава ще трябва да се сменят старчески памперси и за тази работа ще трябва още по-здрави ръце, ако може така да се каже по-политкоректно.
Старостта сама по себе си е страх, но като добавите към българския й вариант демографската катастрофа и приноса й за пенсионната система, култа към емиграцията и приноса му за практическия разпад на идеята за поколенческия дълг – тя от страх градира в кошмар. Който въпреки всичко е няколко идеи по-поносим в сравнение с кошмара на гей старостта. Когато гей младостта ще е отлетяла в гей паради с кухи каузи и след нея няма да е останало нищо живо – идеята за поколенческия дълг няма да е възможна дори на теория, защото няма да има поколение за нея.
Кой тогава ще трябва да се погрижи за старците с бурна гей младост - няма да има кой освен лошата стара държава. Но тя ще има да се грижи за толкова много старци, защото демографският й баланс е отчайващ, като част от заслугата за него имат същите тези старци, правили всичко само не и деца. Така на държавата няма да й остане нищо друго, освен да започне да дискриминира старците според сексуалната им ориентация в миналото – ще се обгрижват с предимство онези, за които съвсем няма кой да се грижи. А всички останали – те все някак ще се оправят, имат деца, имат внуци. Осъзнайте го, в такова време ще живеем всички не след дълго и това не е фикция, а е най-логичното следствие на днешните толкова модерни и либерални времена.
Сега българският гей е съвсем млад и безсмъртен, но е неизбежно да остарее и да затъне в лайна. Днес световният гей диктува политкоректността и се присмива на неразбиращите агресивната му модерност. Иска от тях да се осъзнаят, пита ги в кое време живеят и редовно им напомня точната дата. Няма нужда, знаем кой век е поред, знаем и коя Нова година посрещахме последно, но какво от това.
Освен ако някой няма претенциите, че в цялата история на човечеството не са живели по-умни и по-напредничави за времето си хора от гения на съвременния гей. В правотата на чиято съвременна култура никой няма право да се съмнява, използвайки дори оцелялата хилядолетия концепция за семейството. Както направиха Долче и Габана и веднага си получиха обвиненията за архаично мислене от винаги готовия да се обиди за всяка дреболия световен гей.
Бойкотирайте ги тия гей ренегати, спрете да им купувате парцалите, дайте им да разберат в какво време живеем. Осъзнайте го най-накрая и се насладете на славната консуматорска епоха. В която може да консумирате гей бракoве, после родител №1 и родител №2 да си поръчат за дома деца, както си поръчват пица, а останалите трябва да си затварят устата. Ако някой много знае – спирате да консумирате бранда му и повеждате гей джихад срещу него.
Наистина осъзнаваме, че живеем в такова време, но дали то е връх на човешката еволюция. И дали трябва да бъде използвано като алиби всеки път, когато трябва да бъдат оправдавани модерният гей фашизъм и консуматорската профанизация. Щом сте против двама мъже да си поръчват деца, значи дрехите ви не стават за нищо и дано се разболеете от фалит, а гладът да ви довърши – какво друго, ако не висша мода в профанизация е това. Един сър Джон просто можеше да покаже страх от самотата на старостта – би било истински и човешко, а така си е откровено педерастко.
Но пък е къде-къде по-разбираемо за пубертетския манталитет на българския гей, който прекарва общественото си време в самоцелно търсене на уважение, признание и враждебни хомофоби. Който засега само осъзнава в какво време живее днес и въобще не си представя какви времена го очакват утре. Но те няма начин да не дойдат, живот и здраве.
Няма коментари:
Публикуване на коментар