Зима

Зима
Пролет

24 април 2015 г.

Късно е, либе, за български розов домат

Треска за хубави български домати има тази пролет. И за марули, и за краставици, обаче няма нищо.
 
Само че е късно да питаме какво става с любимите ни зеленчуци, защо се налага да ядем само пластмасовите от внос, както и кой скри нашия зарзават. Отговорът е кратък - никой. Просто родните производители решиха да заложат зеленчуците месеци след обичайния срок, да прескочат студената зима и да спестят от разходите за отопление, които заемат огромна част от себестойността на продукция. 

Скъпата енергия и високите разходи по поддръжката на съоръженията принуждават зеленчукопроизводителите да загърбват поминъка си и малко по-малко да се оттеглят от това производство. Оказва се много трудно да се конкурират с колегите си от Гърция и Турция, които почти не ползват отопление, когато ние тук се огъваме с шалове. 

Освен това те имат солидни субсидии, които им позволяват да работят спокойно. Да не говорим, че нашите събратя още сърбат попарата от „салатената офанзива” от миналата година. Тогава те отгледаха огромно количество марули, които се наложи да продават по 15 стотинки бройката, тоест точно 20 пъти по-евтино от сегашната цена на салатката. Естествено загубиха, някои от свежите зеленчуци дори отидоха за храна на животните, което си е истинска подигравка с труда на хората. Но продажбата за фураж е по-добрата алтернатива пред нищото.

 И понеже плануването е мръсна дума от соцминалото ни, малцина си направиха труда да засадят тази есен в оранжериите отново салати. От тяхната недалновидност спечелиха земеделците в Италия, Испания, Унгария и дори в Румъния, които внесоха стоката си и обраха каймака от солената трилевова цена. И макар да сме готови да платим същата цена за родна стока – няма как, защото тя изобщо не е произведена. Демек производителите са минимизирали разходите си... даже са ги докарали до 0 лева, колкото всъщност е и печалбата им.

Та същото стана и с доматите. Няма ги, защото производителите изчакаха да се позатопли и да не се налага да харчат по 6 тона донбаски въглища на месец за декар оранжерия. Причината е, че каквото и да извадят оттам, съвсем няма да им е на кяр. Да не говорим, че хубавите розови домати не случайно си имат висока цена. Сортовете са български, плодовете сладки и вкусни, но от един корен се обират по 5 кила готова продукция, а от вносните – по 60 килограма. Де е Киро на кирия, каза уморена производителка, която не знае как да продължи. 

Но такива са времената – едно време имахме вкусни домати, ама меки и не са трайни. А сега – доматите твърди, издържат с месеци в хладилника, ама не са вкусни. Какво да се прави, и ние вървим към производството на пластмасови зеленчуци, онези от детството ни са останали там... и по градините на бабите от село, които са на изчезване. 

Затова българските продукти имат нужда от подкрепа– не само защото всеки платен за тях лев остава в България, а и защото някои ще изчезнат завинаги. Вие виждали ли сте домат в музей... 


Паулина Йоргова

Няма коментари:

Публикуване на коментар