И Бойко каза: Идете на море!
Видяло се е, тази година ще се ходи на Българското Черноморие. Мернах разни протести из социалните мрежи, статии на тема “Как ли пък не” и други опити да се противите. Ама от мен да знаете, щом Бойко е казал, няма искам-не искам. Не се опъвайте много, да не прати момчетата. В смисъл официалните момчета, с призовчиците: “Елате за справка в районното. Носете си бански и хавлиена кърпа”. Но не се ужасявайте излишно, приемете го като дълг към родината. Един вид мобилизация.
Щом руснаците по плажовете изчезват, ще ги сменим с българи. То и без това една част от българите са си ачик руснаци и в главата, и в сърцето, ама това е друга тема.
Та, казано накратко: Ще ходим на море! И тъй като видях разни снимки от състоянието на новите магистрали до хотелите, които ще спасяваме, като казвам “ще се ходи”, имам предвид “ще се ходи”. Освен ако някой проливен дъжд и услужливи собственици на язовири не ни помогнат да доплуваме дотам.
Всъщност това с плуването май е по-добра идея. Тъй и тъй на българския управленски гений непрекъснато му се строят канали, що пък да не свържем канализациите на Западна и Източна България? Това би бил и най-естественият транспортен канал в България. Във всички смисли на думата естествен. На нашите управляващи така или иначе им се получават винаги не точно тези канали, които са планирали.
Още от соца е така. Нямаме канал Русе - Варна, но пък какъв канал за каптагон имахме, ехее! Нямаме и канал Панчарево - Младост - Златни пясъци, ма пък имаме канал за износ на жени, хероин и замразено още миналия век пилешко. И с други такива канали сме се опасали, като една Венеция на подземния свят.
Но да се върнем на темата за нашето море. Имаше една песен на Братя Аргирови “И замириса на море”. Тя е актуална и до днес, макар че не точно в романтичния смисъл. Може да ви замирише на море навсякъде, примерно най-силно на море обикновено мирише във влака и около по-гъстите храсти в парка. Което обяснява защо редовият българин не примира от желание да нагази в него до колене.
Ако сте забелязали, вече едно 30 реда упорито избягвам думичките за екскременти.
Не от благоприличие, а от страх. Притеснявам се да не ме обявят за трол. А троловете ги забраняват със закон. Всеки, който ругае, критикарства, хейти, плюе и поругава родината, партията или правилната линия, подлежи на наказание. Та внимавам в изказа, за да не ме разберат неправилно управляващите, които аз много одобрявам. Подчертавам го! Страхотни са и даже страховити! Този закон например за мен е цяло юридическо чудо. Чак ми иде да напиша поема за гения, който го е измислил, макар че поемите май се пишат едва след кончина, ако се равнявам по трубадури като Калин Терзийски. Та с поемите ще почакам.
Законът е гениален, щото е прост: “Не одобряваш нещо – забраняваш го.” Ако перифразираме Сталин: “Нямаш закон, имаш проблем. Имаш закон – нямаш проблем!”
Та, щом троловете тровят, да ги забраним! Бих помолила и господа управляващите, които аз толкова горещо харесвам, да въведат още няколко такива закона. Примерно да забранят целулита. Особено сега, преди лятото, ми е много важно!
Също така да забранят уравненията с повече от едно неизвестно. Щото винаги са ми били голям проблем, а май и не само на мен. Можем да забраним със закон и тоя изнервящ студ през април, проливните дъждове през уикенда, кариеса на трети горен вляво, ходенето на море в Гърция, гласуването за вражеската партия, калориите в бурканче “Нутела”, лошото настроение на началници и петициите във фейсбук.
А като вземат инерция, страхотните управляващи могат да се заемат и със сериозните неща. Закон за забрана на корупцията. Закон за забрана на престъпността. Закон, забраняващ дупките по магистралите. Закон, забраняващ неграмотността и още един, забраняващ безработицата. (Ако може, и един срещу гравитацията, ние, жените, ще сме много благодарни.) След това минаваме към по-мащабни, международни дейности. Забраняваме и Русия, и Украйна. Ислямистите и САЩ. Замърсяването. Топенето на ледовете. Глада. Демографската криза и свръхраждаемостта. Кражбите. Убийствата. Клеветите. Пожелаването на жената и стоката на ближния. Болката, скръбта и смъртта. И постигаме пълен дзен.
Така че не се опъвайте да идете на море - ще провалите този страхотен план още в зародиш. Все пак онези неща в морето са до колене. Навътре е чисто, безплатно и незастроено.
Лола Монтескьо, "24 часа"
Няма коментари:
Публикуване на коментар