От 10 милиона преди "идването на демокрацията" овцете в България в момента са останали около 1.3 милиона.
Числата, напълно официални в националната статистика и аграрните доклади на ресорното министерство, са показателни какво е явлението, сполетяло сектора с отглеждането на този вид животни - геноцид. Затова и нищо чудно, че агнешкото месо, което купуваме предимно за пролетните празници, колкото и да държим да е българско, често е румънско, новозеландско, аржентинско и какво ли още не.
Не че има нещо лошо в свободния пазар, вноса и износа или пък в новозеландското агнешко. Не че много от клиентите не си го хапват, прясно размразено, след като (по етикет) е било пакетирано и вкарано в камери преди половин година. Просто историята с унищожаването на този сектор е показателна за един елементарен факт: животновъдството и по-конкретно овцевъдството не е от бизнесите, приоритетни за държавата, а ако някой твърди, че е приоритет, то той или не знае за какво става дума, или лъже. Защото ако страната България наистина иска да насърчи отглеждането на овце, плачевните резултати говорят за откровена некадърност на властта да постига целите си.
Като след вълча атака
Нишата на овцевъдството в българския аграрен сектор в момента изглежда малко като кошара, в която е имало атака на глутница гладни вълци.
Очертанията на срива са лесно видими. Причините също не са дълбоко пазена тайна. За десетократния спад в общото "българско стадо" спомагат обезлюдяването на селата, слабият интерес към развиване на животновъдство, малките и труднодостъпни субсидии. Като логичен ефект България отдавна изгуби експортния си потенциал, докато вносът остава устойчив във времето. Показателно е, че ако за 2013 г. от страната са изнесени, по данни на националната статистика, 12 хил. броя живи агнета на възраст до една година на обща стойност 2.5 млн. лв., за същата година са внесени почти 112 хил. агнета за 15.3 млн. лв. (виж графиката) Износът на агнешко, пак според НСИ, традиционно е по-висок от вноса на този вид месо. Според представители на самия бизнес обаче числата са силно заблуждаващи по простата причина, че в голямата си част реално говорим за един малко по-особен вид реекспорт. Тоест докарани основно от Румъния агнета се държат в депа в страната няколко седмици и после месото от тях заминава за чужбина, основно Гърция и Италия (виж инфографиката) с печати за произход от България.
Другите очертания на унищоженото овцевъдство също са видими. За чуждестранни инвестиции в сектора не се чува. Производителите са предимно дребни и разпокъсани, с малки изключения. А доколкото можем изобщо да говорим за истински едър бизнес, той е концентриран в ръцете на няколко души, най-забележим от които е д-р Исмет Шабанов. Според представители на сектора в цялата му верига от овцевъдството до търговията на дребно, "докторът" е този, който държи над 80% от бизнеса с изкупуването на агнета, вноса, износа и обработката на агнешко. Доколкото основната част от овцевъдството е изнесена в източната и югоизточната част от страната - Източните Родопи и Кърджалийско, не са неочаквани и твърденията на много хора от бранша, че Шабанов е покровителстван от ДПС, а овцевъдите получават директни указания, че той е единственият възможен за тях купувач.
Пазарът на агнешко
Дали всичко това е напълно вярно, трудно може да се докаже. Но е факт, че другите сравнително големи структури в сектора са много малко, а пътят му надолу е подсигурен с любезното съдействие на държавата. В резултат да отглеждаш овце и да произвеждаш агнета все по-малко е бизнес и все повече хоби - или за инатливи ентусиасти, или просто за оттеглили се на село хора, които "зареждат" хладилниците на роднини.
Защо никой не иска да е овчар
Всъщност за България наистина не е задължително да избере овцевъдството за приоритетен за развиване отрасъл. Работата е там, че той има експортен потенциал, а нали именно това е едно от условията, на които трябва да отговаря даден бизнес, за да бъде доходоносен (съответно важен) за страната. Турция беше традиционен експортен пазар за дребен рогат добитък от България, но той падна 24 пъти само за две години от 96.3 млн. лв. през 2011 г. до 4 млн. лв. през 2013 г., след като вносът там беше затворен.
През 90-те години при нива на износа около 6 млн. агнета годишно обичайните купувачи са от Сирия, Ливан, Либия - с една дума Близкият изток, разказва Бисер Чилингиров, председател на управителния съвет на Националната овцевъдна асоциация. Защо именно на изток - заради вкусовите качества на месото, като често срещано обяснение на производителите е, че българските породи агнета и типът на отглеждането им предполагат повече отложени мазнини, които се оценяват именно там.
Мазно или не, българското агнешко отдавна не пътува към арабския свят, а намеренията за износ на милиони глави към Катар приключиха с няколко откъслечни сделки. В същото време публичното говорене за това колко добре държавата се грижи за животновъдите, а те просто някак си не искат да се развиват, продължава, включително на ниво премиер.
Малко хора и явно все по-малко искат да се занимават с отглеждане на животни, а в случая - на овце. Но за това си има сериозни причини, най-видимите от които са поне пет.
Първо - ниските, грешно насочени и явно неефективно контролирани субсидии за бранша. Овцевъдите на практика получават съвсем малко парче от пая на националните доплащания - 41 лв. на глава добитък, като за сравнение единичната субсидия е 200 лв. за крави и 350 лв. за биволи. Данните на Фонд "Земеделие" за последните години ясно показват, че най-големите бенефициенти на субсидии в земеделието са мащабните зърнопроизводители, а в животновъдството повече пари вземат тези, които отглеждат едър добитък.
Да, за овце и кози майки, отглеждани в природно необлагодетелствани райони, има допълнително плащане, но пак то е в пъти по-малко от това за агрокултури или едър добитък. Факт е и че животновъдството е изведеното като приоритетен сектор в Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 - 2020 г. Така подпомагане за сектора вече ще има и чрез стартова помощ за млади фермери, малки стопанства и за инвестиции във фермите и всички животновъдни стопанства ще получават допълнителни точки при класирането на проекти в тези направления. Но за да получат безвъзмездна помощ, те ще трябва да разполагат с определен минимален икономически размер на стопанството си, на който много от производителите едва ли ще отговорят. С една дума - ефектът от промените е съмнителен.
Второ - бюрократичните изисквания за получаване на субсидии, за които масово говорят производителите (виж репортажа), които по думите им са създадени така, че по-скоро да затруднят собственика на стадото. Отделно, под въпрос е и доколко самата схема на подпомагане е насочена в правилната посока, субсидирайки животновъдите на глава, а не на продадена продукция. Съвсем доскоро в Румъния плащанията бяха на продаден килограм продукция и не случайно най-големият внос в България е именно оттам. "Румънските фермери получаваха за 1 кг продадено месо 1 евро дотация. И именно това им позволи да пуснат агнешкото на 4 лв. за килограм - след помощта те получават същата крайна цена като българския фермер", казва Лазар Дилов, овцевъд от Ботевград. Той работи с кланицата на кооперация "Доверие", която продава месо в над 20 собствени търговски обекта под бранда "Лесидрен".
Трето - високият, буквално криминален риск за стадата, валиден впрочем за целия бранш. Случаите на отвлечени телета и агнета не са единични.
Четвърто - според производителите именно заради факта, че животновъдството е рисков бизнес, свързан с жива стока, всички обичайни схеми за кредитиране и застраховане са трудни, скъпи, а и оттам - ниско достъпни.
И пето - липсата на комплексен подход на държавата и местната власт. Огромен проблем в сектора, според Бисер Чилингиров, са мерите и пасищата. "Това е спънка за нас от 25 години. Някои кметове дават ливади на приближени хора за по 5-10 години, а други ферми се отказват, защото получават пасища за по една година, а са длъжни да ги почистят. Така те влагат много средства, а нямат никакви гаранции за догодина поне", казва Чилингиров.
Казано директно, колкото и пазарните правила да са общовалидни за всеки бизнес, конкретно селското стопанство в цяла Европа е малко по-особен случай и развитието му зависи от субсидиите. И ако те не са фокусирани в правилната посока, не са достатъчни, а контролът е продупчен, както очевидно е в България, не можем да очакваме нищо друго освен спад.
Изходът едва ли е толкова мъгляв: насърчаване на производството, покачване на доплащанията, национална реклама на продукцията.
И какво все пак купуваме
Според Бисер Чилингиров общо в България за Великден са продадени около 400-450 хил. агнета, като от браншовата асоциация очакват около 300 хил. да се продадат за Гергьовден и още 100 хил. за Богородица (15 август).
Като цяло агнешкото месо, купувано от българските потребители, е микс от българско и вносно (виж инфографиката). Освен в специализираните магазини и в тези за хранителни стоки от т.нар. традиционна търговия, българско агнешко може да се намери и в повечето големи търговски вериги, макар че те са основните купувачи на вноса от Нова Зеландия. От "Лидл" например обясниха, че агнешкото се продава само акционно и не е включено в постоянния им асортимент, а около Великден се правят над половината от общите продажби за годината. "Работим с едни и същи доставчици, като месото е 100% с български произход, дори и замразените агнешки глави. Прави впечатление, че през последните 2-3 години се увеличават именно продажбите и търсенето на прясно българско агнешко месо", казват от веригата.
От "Метро" съобщиха за "Капитал", че продават целогодишно както охладено, така и дълбоко замразено агнешко и работят и с български производители, и с продукти от внос (проверка на "Капитал" установи, че прясно, охладено агнешко през изминалата седмица в магазина в западната част на София нямаше). На сайта на веригата може да се види, че кампанийно се продава агнешко Ashley, с произход Нова Зеландия, което се опакова специално за "Метро". От компанията не дадоха информация какви са обемите на продажбите на агнешко годишно, но уточниха, че има ясно изразен пик около Великден и Гергьовден.
Що се отнася до кварталните магазини и тези за месо, обикновено те са клиенти на местните кланици.
Според производители обаче пълна гаранция, че месото е с български произход, няма. "В страната се внасят огромни количества румънски агнета. Вкарват се в депа около Омуртаг, седят един месец там и стават "български". Образно казано, от 10 000 заклани агнета 9000 са румънски и едва 1000 са местни, но всичко това се представя за българско агнешко и се продава във веригите", твърди собственик на кланица от Североизточна България, който не пожела да бъде цитиран с името си.
Вносът на румънски агнета, представяни по-късно за български, е търговска хватка от години, казват и други собственици на кланици. Проблем в случая (който до голяма степен изкривява статистиката) е и необявяваният внос. Както се изрази един от притежателите на кланица, "един камион с документи и четири без документи".
Що се отнася до т.нар. посредници - в този сектор те са два типа и не са по обичайния бизнес модел на търговеца на едро, който влага доста средства в складове, наличности, транспортни средства и хора.
В единия случай това, което се случва, е, че кланиците наемат посредници, които да изкупуват агнета за тях, като им предоставят и камионите, и парите за целта. "Аз не влагам свои пари. Нямам и собствен транспорт, защото той е скъп, а и камионите трябва да имат специални разрешителни. Кланицата, с която работя, ми поръчва определен брой агнета, аз ги намирам, изкупувам и закарвам. За мен остават по 2 лева на бройка", разказа Златко - закупчик за една от сравнително големите кланици.
Вторият тип посредници са добре познатите двама роми в една лада заедно с 10 овце, обикалящи селските дворове.
Система за окачествяване на месото в страната практически няма, нито пък задължение за такова. Съответно няма и разлики в цените за месодайни и млекодайни породи. За фактури, особено при втората схема, изобщо не става въпрос. От Националната овцевъдна асоциация от доста време настояват за договорни отношения между производители и преработватели както на месо, така и на мляко. Това обаче не се случва - договорите означават по-бял пазар, по-канализирани отношения, по-голяма предвидимост. А на труден пазар като този малко са истински желаещите това да се случи.
Така, с малко побутване от държавата (надолу), с малко схемаджийство при субсидиите, с малко нерегламентиран внос и малко сив сектор, овцевъдството все повече спира да е атрактивен бизнес. И докато управляващите не се опитат да променят всичко това, всички приказки за износ на милиони глави добитък и стотици тонове месо и сравненията на премиера Бойко Борисов на българските овце с мерцедесите ще останат да звучат като подигравка за ангажираните в сектора, а щампите за български произход няма да значат нищо за потребителя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар