Нощ на овцете

Настане ли Нощта на музеите и галериите, целокупният български народ вирва културен перчем и заинтересовано тръгва по изложби, пърформанси, експозиции и други арт събития.
 
Иначе през останалите 364 дни в годината всички тези средища на изкуството са празни като хладилника на студент първи курс.

Джан джун човек не се вясва в тях, нищо че билетчетата са често не повече от 2-3 лева. Но дойде ли прословутата Нощ, в която всичко е безплатно и когато е страшно „модерно" да обикаляш музеите, всички се изсипват. 

И става едно блъскане, бутане, викане, скандали кой да влезе първи, кой кого е изпреварил, абе направо апокалипсис!

Ще каже човек, че туй, нашенецът, е зажаднял за изкуство, един вид само за него живее и ако искаш да го намериш, трябва да го търсиш в някоя галерия, замечтано загледан в някой от портретите на Дечко Узунов примерно.

Много се съмнявам в цялата блъсканица и битка някой да успява да види каквото и да е по време на тази Нощ на музеите. 

Идеята е добра несъмнено. Но за осъществяването й трябва някакво възпитание и редовен интерес към културата и изкуството. Дори когато са платени.

Пепа Петрова, в. "Всеки ден"