Телевизия, която си е позволила за миг да се почувства независима, честна, обективна и свободна.
Какво се случва с ягуарите, избрали свободата, по нашите вилаети знаем. А с телевизиите?
Всичко случило се около ТВ 7 е един безкрайно скучен водевил. Със стари кукловоди, стари кукли и износени до скъсване конци. В цялата помийна яма на днешната ни реалност няма нито чест и достойнство на пагона, нито свобода на словото, нито върховенство на закона... Просто поредното телевизионно риалити, обслужващо нечии интереси. Но основният въпрос - Чии? - остава без отговор. Освен за любителите на конспиративни теории, дежурните коментатори, звездобройци и анализатори, които имат отговори на всички вселенски въпроси.
Кой обаче наистина настъпи мотиката два пъти в случая „ТВ 7"? Полицейска операция, съизмерима по глупост единствено с акцията в Лясковец. Но без жертви, слава Богу. Стотина полицаи отиват да вардят един ЧСИ, който не е ЧСИ, а юрисконсулт на една банка, която обаче не е вече банка със съдебно решение, който пък ЧСИ трябва да прибере едни активи - които без телевизия зад себе си са просто техника втора ръка, достойна за битака - за да покрие уж едни задължения с повече нули отзад. И протяга хищна лапа първо към сървъра - което означава спиране на телевизора. При подкрепата на вещи лица, които впоследствие се оказва, че са толкова вещи, че не могат отличи сървър от биде...
Кой е толкова наивен, за да предположи, че стотина полицаи излизат на акция срещу телевизия, където срещу техните 9 мм „макарови", палки и белезници има камери и микрофони, без знанието на министъра на вътрешните работи? Един полицай в телевизионно студио вече би бил прецедент, рота полицаи - скандал. Ако не говорим за Чили 1973, Гърция 1967, Салвадор... Общественият отзвук от подобна акция не само е предвидим, но и контролируем. Някой търси скандал.
Кой е толкова наивен, за да повярва, че социологическият министър на вътрешните работи не е информирала за „това, което не знае", своя пряк шеф? Когато младши пътен полицай Чушев вдигне палката на главен път Е 79, за да спре нарушител - вярвайте - министър-председателят е в течение. За сто полицаи в атака срещу медия - не каква и да е медия - едва ли са го пропуснали.
Но да оставим настрана странното, меко казано, поведение на вътрешения ни министър, нейните нелогични обяснения, появата й на „местопрестъплението", която само допринесе за безумието на случката - нейните подчинени се справяха добре и до появата й с безсмисленото говорене. Както стана ясно и мънкането пред камери, и овреме подхвърлената оставка в тази система са стъпенка в кариерния растеж.
Да се върнем на повода полицията пак да бъде употребена. Кой здравомислещ човек би предположи, че за изпълнението на сериозна „мокра поръчка", каквато безспорно е спирането на една медия, ще бъде изпратено нещо, чиито снимки в социалните мрежи би трябвало да се коментират от психолог. Същество, неадекватно и неумно, което при цялата яснота на ситуацията ръси простотии за „инструкции" пред камера и микрофон?
И всеопрощаващият глас в пряк ефир - Борисов не е сърдит на телевизора, въпреки панаирите пред къщата му в Банкя, въпреки обърканите му сметки с Костинброд. Сърдит е, разбира се, но не и отмъстителен. И ей сегичка ще разпореди...
Кому бе нужен този цирк? ТВ 7 не е пример за свобода на словото. Въпреки че след площадния си период с Бареков изживя едно прераждане към наистина читава телевизия. Може би именно затова я удариха. И именно поради спорния й имидж мненията са полюсни: „посегателство върху свободата", „така им се пада на тези продажници".
Това бе телевизията, която се опита с едно безобразно нарушение/престъпление - атака срещу определена политическа сила в деня за размисъл, да разкрие и предотврати друго също толкова голямо безобразие - опит за пробутване на хиляди фалшиви изборни бюлетини. Това бе телевизията, която плащаше на клакьори по площадите из села и паланки, за да реализира един мъртвороден политически проект. Която мачкаше враговете на поръчителите, целуваше ръка на угодните, а на другия ден газеше като валяк „угодните" и се ослушваше къде да целува... Това бе телевизията на..., с парите на...
Каква свобода на словото, господа съдебни заседатели?
Някой обаче разигра нелеп спектакъл. На предна линия излязоха статистите. За съжаление в миманса бе включен и вътрешният министър. Но министрите идват и си отиват, полицията остава. А кой ще забрави забитите в земята погледи на униформените момчета и момичета в онези студиа?
Някой употреби една полиция, една медия, една държава. В историята няма добро и лошо ченге. Всички са гадни. Има само потърпевши. Но нали и в приказките не става така. Все за някого има добър край. Не сме протестъри. Не питаме #Кой? Чакаме сам да си признае. Защото чистосърдечното самопризнание гарантира смекчаване на наказанието...
Няма коментари:
Публикуване на коментар