Двете премиерни дати на 28 и 30 април вече препълниха салона на Сатиричния театър. Постановката предизвика фурор, а билетите за няколко представления напред са напълно продадени.
За премиерата се обадил лично Бойко Борисов. Премиерът позвънил на директора на Сатирата Рашко Младенов с молба да му уреди един пропуск, тъй като дъщеря му Венета много искала да види „Дакота", но нямало откъде да си купи билет. Едва-едва премиерската щерка била уредена да гледа спектакъла.
Автор на текста е испанецът Жорди Галсеран. Представлението е режисирано от Владо Пенев, който е най-добрият приятел на „Трите мечки", както се казва продуцентската къща на актьорите. Към мъжете се присъединява и едно четвърто „мече", а именно любимката на Мариус Куркински - темпераментната актриса Александра Василева. Tя е прекрасно допълнение към утвърдената вече мъжка трупа.
Главната роля е поверена на Захари Бахаров. Героят му страни от останалите и вярва единствено на сънищата си. Той е убеден, че има ясновидски способности и е подвластен на това, което сънува. Въпросът, който се поставя, е дали ние определяме настоящето си или то нас? Дали наистина можем да предотвратим съдбата си, ако сънуваме какво ще ни се случи утре? Или неизменно вървим към бъдещето си, дори когато си мислим, че го променяме? Реални и въображаеми катастрофи, мокри и сухи фантазии, любови и изневери мъчат героите, чиито неврози са универсални - нeзависимо дали връхлитат готини мъже като тях от XXI век или трубадури и рицари от Средновековието, за които също става дума.
След двуседмична кома преуспяващият зъболекар Иполит започва да предвижда събитията, но не си дава сметка, че в някаква степен ги и предизвиква - от смъртта на първородния си син през изневярата на любимата жена до масово убийство в закусвалня на „Макдоналдс". В опитите си да провери дали жена му му изневерява героят на Захари почти обезумява. А покрай него полудяват и всички останали. Обратите и изненадите са много. Но освен философските разсъждения, на които може да ни наведе остроумният текст на каталунския автор, има и доста забавни, и приятни за окото моменти.
След като успя да съблече актьорите в „Агенти", Владо Пенев е решил да повтори този режисьорски ход. Бахаров през повечето време е облечен в болнична престилка, отворена отзад и закрепена само с тънки връзки. Актьорът усилено репетирал как по-хитроумно да закрие задните си части. Не че не сме ги виждали във филмите „Дзифт" и „Стъклената река". Другият гвоздей в постановката се случва по време на един от сюрреалистичните му сънища - Карамазов излиза по гол задник, от който стърчи натикана хартия. Владо само по боксерки вече ни се е разкривал в „Ревизор", а Вергов и Бахаров заголиха бедра в другия им хит „Спанак с картофи". Може да кажем, че всичките са в отлична физическа форма.
Черната комедия буди не само смях, но и страх, ровейки в най-дълбоките гънки на душата, където крием съмнения и комплекси. Тревожността на ситуацията се активира с полутъмната сцена и декорите на Никола Тороманов-Фичо - черни плоскости, които се доближават и раздалечават като фокуса на обектив, за да фиксират лудостта на съвременния човек.
Няма коментари:
Публикуване на коментар