Интервюто на премиера Бойко Борисов по бТВ отпреди няколко дни бе пълен провал.
Това е оценката – явна или тайна – на почти всички анализатори, наблюдатели и обикновени коментатори. Дори приближените му медии приглушиха малко обичайния възторжен тон и го удариха на подбрани цитати.
В това интервю обаче има нещо, което просто излиза от границите на всякакво приличие и не може да бъде премълчано.
Става дума за възмущението на министър-председателя от поведението на шефа на БНБ Иван Искров:
"Не мога да си обясня нахалството на Искров и след този клип да стои на този пост".
Праведният гняв на Борисов от прословутия клип е, меко казано, лицемерен. Защото той иска оставката на гуверньора на БНБ заради клипче, показващо частна веселба месеци преди затварянето на Корпоративна търговска банка (КТБ), в което управителят на БНБ Иван Искров и собственик на фалиралата банка Цветан Василев, прегърнати и развеселени, изпълняват "Моме Калино".
Тъй като по закон Борисов не може да уволни Искров, трябва да приемем поканата му за оставка като морален призив заради „нахалството“ на гуверньора да се прегръща с поднадзорния му собственик на банката.
Министър-председателят очевидно не се догажда или не му пука, че като се засили да удари "морален" шамар на Искров, той неволно зашлеви сам себе, както и министъра на финансите Владислав Горанов. Борисов всъщност удари една хубава звучна плесница и на т.нар. общество, което страда от тежка амнезия, раздвояване на съзнанието или само се преструва.
Защото изтеклият преди няколко години запис от телефонния разговор между него в качеството му на премиер от първото правителство на ГЕРБ и шефа на митниците Ваньо Танов заслужаваше не само незабавна оставка и разпускане на кабинета. Приликата между съдържанието на клипчето с „Моме Калино“ и записа „Мишо Бирата“ е като между стола и електрическия стол.
В телефонния запис Ваньо Танов обяснява на Борисов, че фабриката на Мишо Бирата работи при отнет лиценз. На което премиерът Борисов нарежда да изкарат контролните органи от предприятието, защото: „Аз не съм Първанов и като съм му обещал, че няма да го закачам, няма да го закачам“.
Как се нарича производството на безакцизен алкохол, тоест без лиценз? Контрабанда. А как се нарича покровителство на контрабанда и колко закона нарушава премиерът, когато поставя чадър над това и спира проверка? Според нашата Темида – нито един.
Репликата на Борисов в интервюто за оставка на Искров е лицемерна и по друга причина. Докато в интервюто отпреди дни той сърдито подканя шефа на БНБ да си подаде оставката, на фона текат кадри от въпросното видео. Но Борисов изобщо не обърна внимание на следващата снимка, на която същият Искров приятелски се прегръща с финансовия министър от сегашното правителство Горанов (6 декември 2014 г., Ден на банкера). По това време, когато Горанов е щракнат с гуверньора на БНБ, тече сагата с КТБ. Би трябвало министър Горанов да е също толкова възмутен от Искров, както сега премиерът. От снимката обаче не личи да е така. И не е ли редно премиерът по същата логика да му поиска оставката? Но водещият интервюто с премиера не му зададе подобен въпрос, макар кадърът да подсказва, че го е замислял.
Съвсем друг е въпросът за поведението на Искров, който на два пъти изрази готовност да депозира оставката си, "ако управляващите номинират негов наследник". Той не може да поставя условия на правителството, което и да е то, по същата причина, по която и правителството не може да го махне. Но управляващите можеха да предприемат нещо по въпроса, ако наистина са искали да сменят Искров. Вместо това се чу, че някъде из мрачните коридори на властта е постигната договорка, в която е участвал лично Борисов, изпълнителят на "Моме Калино" да довърши мандата си.
Защо, по какви съображения - никой не подкани премиера да сподели мотивите си. Изтече също така информация, че оставката на "независимия" гуверньор е договорена срещу назначаването му за вицепрезидент на Черноморската банка за търговия и развитие в Солун. Тя бе отречена веднага.
Широка гласност доби и реакцията на депутата от БСП Георги Кадиев във Фейсбук профила му. "Нахално, нагло, арогантно решение на правителството да изпрати Искров в Черноморската банка. Изплюха се във физиономията на цялото общество. Искров уби доверието в ключова институция и... го наградиха с държавен пост зад граница… Поздравявам ГЕРБ и Реформатори с култовата песен "Кукавица" на сръбската турбо-фолк певица Цеца", написа тогава Кадиев.
И какво от това? Борисов и Горанов отрекоха да има подобна договорка. Но веселяшката снимка десетина дни по късно на Горанов и Искров говори за друго.
Не само характерологични особености на премиера, но и страхът му от „провал в конспирацията“, тоест опасността да гръмне някое звено от сложно оплетените връзки и зависимости, може да обясни и арогантния му тон по време на интервюто. Но въпреки раздразнението си той внимателно избягваше подробности. При всеки по-опасен въпрос той минаваше в контраатака, като размахваше магистрали, надлези и подлези.
Ако си спомним едно друго негово интервю от края на януари тази година, ще забележим разликите. Тогава той се скара на американското правителство, като му заповяда да построи седми блок на атомната електроцентрала; заплаши инвеститорите да бъдат примерни, за да не се намесва; на Русия и Турция, като им заповяда да не заобикалят България при строителството на „Турски поток“; на енергийните дружества; а накрая и на посланиците в България.
Не е нужно човек да е много прозорлив, за да забележи, че тактиката на премиера да не дава често интервюта, да се кара безадресно, но да внимава със споменаването на имена и институции, е продиктувана от участието му в онова, което наричаме за по-кратко задкулисие. Но понякога всичко се намества и намира своето просто обяснение.
Както например със записа от телефонния разговор с Ваньо Танов. Преди да се появи в медиите, излизаха скандал след скандал. В тях участваха отново шефът на митниците, министърът на финансите Симеон Дянков и техни заместници, както и съпредседателят на ПГ на ГЕРБ Искра Фидосова. От тези разговори тогава стана ясно, че министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов покровителства контрабандни канали, че ръководни хора в ГЕРБ назначават свои хора на ключови постове в митницата, че тези хора извършват престъпление, използвайки служебното си положение.
И когато всички се чудеха защо принципният министър-председател не взима мерки тези хора да си понесат отговорността, излезе записът с диалога между Борисов и Танов, отговорът дойде неочаквано. Отговорът – да, отговорността – не.
Бойко Борисов изглежда като човек, попаднал в тежка зависимост от прокуратурата, от Горанов, от миналото си, най-общо казано. Той се страхува да не се разклати лодката неудържимо и да загуби контрол над властта. В последното си интервю Борисов разигра скеча „Сърдитият премиер“.
Но ако попитаме „Кой се страхува от Бойко Борисов“, няма да сбъркаме, ако отговорим – той самият се страхува от себе си. И трябва да кажем, че има сериозни основания.
Няма коментари:
Публикуване на коментар