Имаше и такива цигани, които изпращаха абитуриентки – на каляска и с полупринц-полукочияш или маскирани като панагюрското златно съкровище.
Не минаха като пример за добър вкус, но като цяло са повече от добър пример. Може да живеят в друга естетика, но обитават същото консуматорско общество. И ако доведат в него още цигани - би се получила истинска народна приказка. В която всички яли и пили, а после качили снимки във Фейсбук. За да знае целият свят, че сърце консуматорско, юнашко не трае да благоденства, без да сподели консуматорския си подвиг.
Интеграцията вече изглежда възможна единствено чрез консумацията. Другото са илюзии, след като модерната либерална доктрина е напреднала дотам, че да измисли правото на дом по избор. Избираш си къде да живееш, заселваш се, вдигаш незаконна къща и с топ не могат да те мръднат, ако не ти дадат друга къща. Ние следваме тази доктрина и затова сме в съюз, в който наричат „диктатор” премиера на Унгария.
Как биха нарекли вас, ако чуят идеите ви за интеграция. И колко биха издържали някакъв държавник, който се хване на акъла ви.
Положението може да не ви харесва и е позволено да недоволствате, да повтаряте и преповтаряте. Но не е разрешено да напускате свещените либерални граници, а само да се въртите в кръг.
Това всъщност е концепцията за Новата свобода, за която продължаваме да се заблуждаваме, че сме имали масова потребност. Понеже ни е трудно да обясним рационално защо преди четвърт век разрушихме до основи старата държава. Може да спорим кой ни го подсказа и какво е целял, но спор да няма – ние масово не се дърпахме.
А не се дърпахме, защото искахме да бъдем велики консуматори и нищо повече. Бяхме готови да разменим цели индустрии срещу редовно снабдяване с банани, които превърнахме във фетиш на дефицита и в знаме на начинаещия консуматор. Помните ли опашките, как сме живели само, как е било възможно да живеем по този начин – продължаваме да обясняваме цяло едно историческо време със скапаните банани.
И да отричаме цяла една държава заради банановите й опашки, но заблуждавайки се, че не е било заради тях, а най е било заради дефицита на свобода.
Не беше заради никаква свобода, но ако искате да спорим – нека преброим обелките и ги сравним с изминалите години. Колко банани изядохме за последния четвърт век и колко свобода поехме заедно с тях. За какво всъщност използвахме тази свобода – за нещо повече от задоволяване на консуматорския нагон, за нещо повече от това да избираме свободно италиански или китайски теракот за банята.
Свободата ни е да увеличаваш постоянно инчовете на телевизора, да пълниш през ден хладилника, да сменяш през седмица гардероба, през месец - обзавеждането, през година - колата. А през останалото време да не спираш да пътуваш, като не забравяш да се тагнеш и да информираш къде си бил, какво си пил и особено какво си ял. Така ще забравиш да правиш деца, защото животът е хубав и не можем да му се наживеем. Децата само се пречкат в краката на Свободата и могат да почакат. А когато някой ден се появят (все по-трудно и по-малко), ще им дадем добра обща консуматорска култура.
Трябва да са расли в супермаркет и пасли в мол, иначе обществото ще ги изхвърли – за къде са днес без айфон, как ще отидат на абитуриентския бал без спортен „Мерцедес”.
Това е формулата на човешкото злато, която сме открили. Някои вече добиват (вижте във Фейсбук), а останалите засега само мечтаят. Трета категория почти няма, защото такъв е днес общоприетият морал и е безнадеждно да се опитваме да го променяме – животът ни няма да стигне, за да дочакаме нещо различно. Можем единствено да се опитаме да го имплантираме в циганската интеграция. А после циганите сами ще доразрушат онази социална държава, в която се заселиха, след като останалите я напуснаха доброволно и заживяха в новата си бананова република.
Имаше и такива цигани, които изпращаха абитуриентки сякаш е дошло Второто пришествие и е донесло единствено божествен кич. Но засега те са малкото успели емигранти, напуснали социалната държава и реализирали се в консуматорското общество. Може да създават естетически проблеми, но няма да създават проблеми с реколтата и дори само заради това си струва да повлекат още цигански крак след себе си.
Има и такива цигани, които вместо абитуриентки изпращат момичета в Белгия, а през Германия връщат прилични БМВ-та. Може да не е много изтънчено, но пък е достатъчно консуматорско и не товари социалната система.
Има и такива момичета, които сами кандидатстват за добре платена нощна работа в Германия и вместо деца за приютите правят професионални кариери. Може да не е много морално, но консуматорският морал и без това се изчислява по друга скала. И без това първата му и последна Божа заповед гласи – важното е да консумираш, а платената цена за консумацията няма значение. Хванахме се на този трик, защо и циганите да не се хванат. Отчаяно е, но друго либералната доктрина на Новата свобода не позволява. А ние по-скоро бихме се затрили, отколкото да й противоречим.
Калин Руменов, "Новинар"
Няма коментари:
Публикуване на коментар