Eдин красив, умен и прилично едър мъж в разцвета на силите си вече две години превръща всяко амбициозно българско дребосъче в политически титан.
Кой е българският Карлсон?
Това не е въпрос, а отговор. Грозното лице на българската действителност, еманацията на злото, изворът на всичко лошо, което ни се е случвало през последните 25 години и прочее, и прочее, всъщност се оказа добър трамплин за не една политическа кариера. Само преди 24 месеца десетки хиляди българи излязоха по улиците, за да протестират срещу безобразията в българската държава, провокирани от опита да бъде назначен депутатът Пеевски за шеф на ДАНС. Благодарение на това опълчение това назначение не се състоя.
Благодарение на това опълчение се състояха обаче няколко дузини други назначения. Днес Пеевски не е шеф на ДАНС, но пък най-съобразителните остриета на протестите срещу него са във властта.
Оказа се, че е необходимо просто да прескочиш полицейско заграждение, за да станеш съветник. Да обиколиш площада два пъти с мегафон, за да станеш министър. Да напишеш два-три гневни статуса, за да те изберат за говорител. Или просто да се снимаш с президента, за да те предложи той за премиер.
Ужасът на България се оказа работодател герой – от шоубизнеса до политиката на негов гръб се коват блестящи кариери.
Да спасиш страната, се оказа приятен и доходоносен бизнес. Разбира се, излъгани останаха хиляди обикновени и не толкова съобразителни участници в протестите. На тях мога само да им кажа: “Еми учете се!” Другия път се снимайте и вие с президента. Или просто шибнете един шамар на някой полицай пред работещи камери. Пийте си кафето не в офиса, а на жълтите павета, но гледайте да е пред фотографи. Гарантирано ще израснете в кариерата и ще се озовете на място, на което дори и не сте сънували, че можете да бъдете.
Приготвила съм ви дори списъче на наградния фонд, за да знаете какво трябва да направите, за да оглавите най-сетне примерно тоя Народен театър и да ги уволните всичките некадърници в него. (Не че разбирате нещо от театър, ама пък в казармата са ви водили на всички постановки и имате идея какво трябва и най-вече какво не трябва да се случва на сцената.)
И така, записвайте:
1. Прескачане на полицейски заграждения пред парламента при работещи камери = съветник по културата на някой министър
2. Прескачане на полицейски заграждения пред парламента без наличието на тв камери = поне три участия в сутрешен блок и раздаване на автографи минимум петилетка след това
3. Обиколка на жълтите павета с мегафон = и.д. каквото и да е. (Не се дърпайте, у нас и. д. е най-сладката длъжност, трае вечно.)
4. Снимка с президента = служебен премиер
5. Две снимки с президента = служебен премиер и после консултант на “която партия ме покани”.
6. Пламенна реч от трибуна = министър, депутат, кандидат-премиер, за каквото ви стигнат силите
7. Поне осем гневни статуса във фейсбук = пи ар или говорител “на която партия ви пожелае”.
8. Снимка на жълтите павета с развято европейско знаме = кандидат за евродепутат “на която партия ви пожелае”
9. Пускане на балони с горещ въздух и други хепънинги като част от протеста = приятни пиар договори с приятни държавни институции
10. Каквото и да е, но снимано много пъти = челно място в партийна листа за изборите.
Макар че при евентуални следващи протести може би е по-добре да смените пиенето на кафе на жълтите павета с пиене на нещо по-здравословно. Защото кафето и цигарите се оказват основна причина за срива на здравната каса.
А как ще направите политическа кариера, ако още в зората й си навлечете подозрения, че заради вас болниците изнемогват? Предупреждението не идва от мен, а от самия здравен министър, също добре насниман участник в протестите, Петър Москов: “Точната сума за една здравна вноска на месец е 16, 80 лв. По размириците гледах големи групи хора все с кафе и цигари - ако си ги спестите за три дена, ще имате за здравни осигуровки.” Не че не е прав човекът.
Пушачите и размириците струват доста пари на държавата. Особено когато ти вече не си част от тия размирици, а си прескочил загражденията и буквално, и преносно, и седиш в парламента. Сметката му обаче и този път ме обърка. Значи, ако три дни не пушиш, държавата ще има пари за здравеопазване. Представяте ли си, ако не пушиш 30 дни пък, какво ще се случи? Като завалят едни пачки в бюджета... 10 дни без кафе и цигари – безплатни учебници за всички. 100 дни без кафе и цигари – безплатно здравеопазване. 365 дни без кафе и цигари – личен мерцедес за всеки. Кафето и цигарите са нашият петрол! Чакам сега само да ми кажат кои точно цигари и кафе са лоши и чие производство е препоръчително за употреба.
Въпросът обаче е какво да направим с непушачите? Те нямат от какво да се отказват, тоест от тях допълнителни доходи за бюджета няма да има. Един вид непушачите бойкотират бъдещето на България. От собствен опит знам, ако спреш да пушиш, си в прилично здраве, но надебеляваш. И така, дебел, в прилично здраве и успял (да откаже цигарите), ти дъниш бюджета, здравеопазването, образованието и въобще цялото щастие на родината.
Сега разбрахте ли КОЙ?
Няма коментари:
Публикуване на коментар