Върви ли?- питам по телефона издателка, която в момента е подредила книгите си под една шатра на "Пловдив чете".
От отговора й разбирам, че Пловдив по-скоро гледа, отколкото купува, а причината е една - хората нямат пари. Имат огромен интерес, искат да си вземат нещо, разлистват лъскавите издания с трепета, с който Козета от "Клетниците" мечтаеше за красивата кукла, и... тъжно продължават.
Сметки трябва да се плащат, а и хлябът е с пари. Нужно ли е обаче като в романа на Юго да си отрежем косата, за да заситим "ламята", която всекидневно ни краде и стотинките от джоба?
Да се върнем обаче на книгите. Хората нямат пари за тях, но достъпът до знания и информация са гарантирани от Хартата за защита на човешките права и държавата ни е задължена да я спазва, ако иска да бъде в цивилизования списък.
След като жителите й са бедни обаче, тогава на помощ идват библиотеките. И е цяло чудо, че досега нито един българин не я е осъдил, защото с отказа си да дава пари за книги тя нарушава именно това основно човешко право. Най-накрая нещата са на път да се променят.
Под натиск, или дай Боже след промисъл свише, политиците разбраха, че само книгите могат да спрат прогресиращото опростачване на нацията. Догодина държавата ще даде над 8 милиона за закупуване на нови книги.
Цифрата тепърва ще расте, докато догоним света. Като 8 милиона светулки те ще засветят в мрака, който бавно беше започнал да ни захлупва.
И както се пее: Тогава ще настане такъв живот, че само си викам - дано!
Няма коментари:
Публикуване на коментар