Напоследък все по-често чувам разни хора по телевизията да употребяват израза „гражданско общество”.
Това били онези „активни” граждани, които ще видите по протестите, на разни митинги, спящите в палатки пред НС, замерващите политиците с домати.
Част от „гражданското общество” са също и крайните футболни фенове, които или се бият помежду си, или отиват да бият други хора. Към вече дадените примери, се добавят и онези лица от медиите, които ежедневно обикалят ТВ студиата, за да ни говорят какво не сме направили и какво трябва да направим, за да подобрим живота си.
Да. Така разбираме „активното гражданско общество” в България.
Това ни се показва, това ни се натяква отвсякъде до степен на промиване на мозъка.
Но, знаете ли, в България няма гражданско общество. Защото нито протестите, нито лицата от ТВ екрана, нито пък футболните фенове са мерило за онази активност, която ни е нужна, за онези качества, които съставят едно наистина добро такова общество като взаимопомощ, самоорганизация, доброволност, самоинициатива и прочее.
Няма как да има гражданско общество, когато няма човечност. А струва ми се, в нашата мила Родина, все повече се обезчовечаваме.
Преди две седмици при бой в автобус 83 бяха ранени трима мъже. Всички медии излъчваха, забележете, „любителски” кадри, на които се виждаше как един от мъжете лежи на земята в безсъзнание до локва кръв, а едно ЕДИНСТВЕНО момиче се опитва да му помогне. Чудите се къде са останалите? Те снимат. Зад обективите на телефоните са, звънят вместо на 112 на телевизиите и казват „тук едни се биха, имам ексклузивни кадри, колко плащате, за да ги имате”.
Преди няколко дни видях в Интернет видео на пребит мъж в кв. „Борово”. Човекът лежеше на тротоара, от него тече кръв, не може да говори, издава едва някакви звуци... Хората зад камерата висят над главата му, снимат го, зумват кръвта, раните и се хилят. Граждани на Република България.
Ежедневно виждам поредната доза „любителски” кадри, направени от хора, озовали се на мястото на инцидента - катастрофи, горящи коли, прегазени мотористи...
Нали знаете как китайците бързат да заснемат всяка забележителност. И ние така - бързаме да заснемем с телефоните си смъртта на така промотираното ни „гражданско общество”.
Изгубихме човечността си...
Някъде по пътя, някъде през годините, вглъбени в собствените си грижи и в голямото себелюбие. Станахме едни безчувствени хора, въоръжени с телефони, които заснемат как бавно изгниваме.
И преди да ме обвините в песимизъм - на никого не пожелавам да лежи безпомощен на улицата, разни келеши да снимат може би последните му мигове и да няма кой да викне една линейка. Поне линейка...
Няма коментари:
Публикуване на коментар