Лято

Лято

21 юли 2015 г.

Нa си ви бетона, нa ви чадърите

Ходжа ли им направи муска с магия, та да отидат клиентите при конкуренцията на Юг, слънце ли затисна с жега главите на баровците от туристическия бранш, но моревладелците в България съвсем се объркаха.
 
За отношението към клиентите по Българското Черноморие през последните дни и седмици рационално обяснение няма. Самото отношение обаче пък е обяснението за стотиците хиляди потенциални курортисти, които си грабват паспорта и отпрашват на хотел, квартира или палатка към Турция, Гърция и Адриатика.

В римското право още навремето институтът на сервитута регулирал различни права на римляните, сред тях било и правото на преминаване. Явно е било важно право, защото е издържало през вековете и е стигнало до съвременните закони. 


За правото на преминаване се сетихме покрай последния скандал в защитена местност, където поискали по 10 лева на преминаващите по пътя към морския бряг почиващи. Ако трябва да сме коректни, всъщност таксата дори е вдигната двойно, защото преди е била 5 лева.

Пак през уикенда се чу от друг плаж, че там пък въвели „пешкир такса”. Допълнително заплащане, което е по-малко от таксите за чадър, шалте или шезлонг и включва създаването на плажен комфорт с материали на клиента. Т.е. лежите на собствената си хавлия, но плащате на концесионера за песъчинките, които ще ви влязат в д..то.

Изобретателността на Бай Ганьо - Концесионера не е стигнала своя апогей и дори не съм сигурен дали да му подсказвам останалите пера, с които може да компенсира все по-малкия брой туристи, набирайки все повече такси. Ако се замислите, преди да стъпите на пясъчното дъно, минавате през охлаждащата морска вода. Това преминаване би могло и да е платено. 


Какво остана? Въздухът? Вие ще се учудите ли, ако ви поискат и йодна такса за здравословните изпарения от морския бряг? Като гледаме историите покрай междучадърните такси, в Приморско курортните гадории вече ги приемаме за нормалност.

Аз лично съжалявам, че през уикенда бабаитите с десетачките за преминаване не са попаднали на някой здрав българин от вътрешността на страната, който да ги опердаши и да ги забие с краката нагоре. Но само така си приказвам. Тъй като не мога да се бия, а и не мисля, че е редно, когато ми дойде времето за отпуската, ще си хвана в едната ръка детенцето, в другата ще нарамя палатката и ще отида там, където клиентът е бог. За да си спестя унижението и мачкането. Поне не се налага дълго да вървим - ей ги на Турция и Гърция. На лакомите плажни предприемачи бих казал: „Нa си ви бетона, нa ви чадърите, не ви ща морето.” 


Когато се научат как се разговаря с клиенти и как се печели доверие, пак ще прегледам вестниците. Ако не срещна отново разкази за срамните сцени край плажа, може и да се върна. 

Красимир Крумов, "Монитор" 

Няма коментари:

Публикуване на коментар