Време е симпатизантите на СИРИЗА по света и у нас да си го кажат – Ципрас и Варуфакис я свършиха като кучето на нивата. Ако изобщо не бяха идвали на власт, щеше да е 100 пъти по-добре.
Така че да оставим настрана голите приказки, още в Библията е казано – по плодовете ще ги познаете.
Преди СИРИЗА Гърция все още държеше нотариалния си акт в своята каса. Дойде СИРИЗА и го даде на Германия. Факт. Всичко друго е пържен въздух.
Тъпо е да се демонизират Меркел, Шойбле и другите пазители на европейския остеритет. Ама били лоши, разкрили антихуманната си същност, европейският проект се е компрометирал, следователно моралната победа пак е наша – така тълкуват събитията цяла поредица леви знаменитости, като тръгнем от Ципрас и Варуфакис, минем през българските леви и стигнем чак до Кругман и Стиглиц.
Те са все свръхинтелигентни хора, но понякога падат под нивото на футболните ултраси.
Представете си например как “Левски” бие ЦСКА със 7:0 във времето, когато на някого все още му пукаше. И какво прави червената агитка? Дали отива под прозорците на синята централа, за да им опява плачливо: “Вие нямате морал! Унижихте човешкото ни достойнство! Компрометирахте футбола!”
Абсурд! Червената агитка тръгва да иска оставките на своите си треньори и мениджъри. И нарочва двама-трима футболисти за изгонване. Какво ти е виновен противникът? Той си върши работата, вкарва голове.
Меркел и Шойбле също си вършат работата, вкараха гол. Точно това очаква от тях германският избирател. Ако бяха се водили по акъла на Ципрас, Варуфакис и цялата прогресивна световна общественост, германският избирател щеше да им бие дузпата.
Значи време е и левите да започнат да мислят като футболните фенове. Оставете Меркел и се запитайте - защо пак ядем бой? Защо лидерите ни все ни предават? И защо уж в Европа се надига лява вълна, а десните сили пак печелят
сраженията?
Отговорът е очевиден. Новите леви влязоха в коловоза на старите леви, който завършва в глухата линия. Читателят знае, че в своите статии аз твърдо подкрепях СИРИЗА. Но също така знаех защо тя ще се провали. Който не вярва, да погледне статията ми “СИРИЗА ще победи, за да се самоубие” от 15 януари.
Защо самоубийството на новите левици е неизбежно? Първо, защото както старите, така и новите продължават да са влюбени в пропорционалната избирателна система, която автоматически превръща всяка партия в слуга на олигархията. За десните това не е проблем. Но за левите е гарантиран разрив с избирателя и неизбежна смърт.
Второ – те не се възмущават от небивалия прилив на бедни чужденци. Напротив, те се възторгват от свободното движение на стоки и хора, защото са духовно извисени и отхвърлят примитивния национализъм. Но тук, на земята, чужденците създават безработица и рязко намаляват заплатата на вашия избирател, човека на наемния труд. Печелят работодателите. Работниците губят. Не сте ли на сбърканата страна на барикадата?
Трето – левите партии са убедени, че еврото е нещо чудесно, но остеритетът, бюджетната строгост, май се оказа заговор на олигархията срещу народа. Но не е ли очевидно, че остеритет и евро са двете страни на една и съща монета? Без остеритет изобщо не може да има евро. Държавите с отрицателен търговски баланс автоматично трябва да си орязват разходите. И това не е еднократна “реформа”, а постоянен процес. Колкото и да се орежат пенсиите днес, утре ще се реже пак. И после пак и пак, до пълната нула.
За левите участието в еврозоната е светла придобивка на народите, която трябва да бъде спасена на всяка цена. Никакво излизане. Но животът показа, че еврото е отрова за държави като Гърция, Италия, Испания, Португалия, които не са така производителни като Германия. Нещо повече, на това мнение са всички световни икономисти, с изключение на немските. Няма значение дали са леви, или десни – всички смятат, че общата валута изсмуква живеца на периферията.
И Сорос така смята. Десният пророк Милтън Фридмън го предсказа още приживе. Това смятат и нобелистите Кругман и Стиглиц, които минават за леви. Същото каза и така нареченият “татко на българския валутен борд” Стив Ханке. Списъкът е безкраен. Но левият политик продължава да вярва в утопията. Чудно ли е, че левият електорат се спасява при десните националисти?
Преди да стане финансов министър на Гърция, Янис Варуфакис публикува своя нарцистичен памфлет, “Изповеди на един непостоянен марксист”. Главната тема е той самият, очевидно иска да очарова гръцките леви. Следва дълга гаргара с природата на труда според Маркс, превръщането на труда в стока, отчуждението и други интелектуални студентски свалки. И чак в самия край идва истинската тема – еврото:
“ По ирония на съдбата тези от нас, които мразят еврозоната, имат моралното задължение да я спасят!”, тъжно признава Варуфакис.
Все едно хванатата в капан лисица да каже: “Аз мразя този капан, но трябва да се грижа за него, тъй като ловецът не го поддържа, не го смазва редовно и има опасност да го счупи.” Звучи ли логично? Обяснението на Варуфакис защо тъкмо една лява партия трябва да спасява еврото на мен ми звучи още по-идиотски, но да не отегчавам читателя... Затова позицията на СИРИЗА в цялата битка с Меркел бе обречена на провал. И противникът го знаеше от самото начало. СИРИЗА обеща да не прави единственото, с което би могла да стресне кредиторите - да обяви дефолт и да върне драхмата. Все едно в покера да си откриеш картите, а после да се опитваш да блъфираш.
Затова преговорите на СИРИЗА с “лошите”
бяха цирк.
И ония взеха да се будалкат. Немският финансов министър Шойбле предложи план за излизане на Гърция от еврозоната, а Гърция твърдо каза “Не!”.Стана като във вица за садиста и мазохиста, в който мазохистът се моли: “Мъчи ме! Мъчи ме!” А садистът отговаря: “Няма! Няма!”
Хващам се на бас, че ако правителството на СИРИЗА бе отпечатало два тира с драхми ей така, за всеки случай, то преговарящите от “еврогрупата” и Меркел щяха да пеят съвсем друга песен.
Но не, Ципрас и Варуфакис не даваха и дума да се издума за дефолт и драхма. Дори когато банките пуснаха кепенци и народът полудя. Накрая организираха национален психопатологичен сеанс. Референдум, в който “не” означава “да”. СИРИЗА попита народа – да приемем ли този план, който унижава националното ни достойнство? 61 на сто отговориха с “не”. На другия ден Ципрас прие план, който унижава националното достойнство 3 пъти повече. Каква бе целта на този референдум? Той доведе гръцката лява вълна до психологически оргазъм, изчерпа нейните осеменителни възможности и прибра левите идеи във фризера поне за още 5 години. Гърците са попарени, задачата е изпълнена.
В крайна сметка и Ципрас, и Варуфакис свършиха същото, което постига през 1905 година в Русия знаменитият поп Гапон. Той създава в Санкт Петербург масова работническа организация и в един момент повежда народните маси на шествие към царя бащица, за да му връчат петиция с молителски текст. Тълпата носи кръстове, хоругви, икони и е още по-екзалтирана от гърците с тяхното “охи”. Но преди да стигнат до Зимния дворец, царската войска открива огън и избива хиляди...
Гапон впрочем е бил още по-харизматична фигура от Ципрас или Варуфакис, великолепен оратор и организатор. По-късно излиза наяве, че от самото начало е агент на полицията.
Варуфакис и Ципрас
Валери Найденов, "24 часа"
Няма коментари:
Публикуване на коментар