Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер изпрати благодарствено писмо до нашия премиер Бойко Борисов във връзка с приноса му за временното спасяване на братска Гърция от батака, както вече съобщихме.
Нали заедно с други държави гарантирахме за едни милиарди, които да й отпуснат назаем, но ние специално направихме изричната уговорка да не си ги търсят от нас, ако гърците на рачат да ги върнат.
Щото сме от един цирк, знаем си номерата, а и пари излишни нямаме. Гарантираме, но в джоба си не бъркаме, ако нещата се прецакат. И хората се съгласиха, защото им беше вече писнало от балкански пазарлъци. Къде ще ходят да не се съгласят.
Та благодари значи Юнкер с топло писмо на Бойко, а накрая е изрисувал дискретно, но ефектно сърчице. Ум да ти зайде направо... Като в лексикон на петокласничка.
Много старогръцка отива тая работа, да ви кажа. Бойко не може да не е теглил една нашенска по адрес на европейския началник, като е видял сърчицето, но в името на евроценностите, не се издава.
Юнкер ми се стори съмнителен още като излизаше, хванат за ръчичка с гръцкия премиер Алексис Ципрас от преговорите, ама да не се бъркам на хората в личния живот. А и тяхна си работа е, де.
В началото изобщо не повярвах, че писмото до Бойко със сърцето е автентичното, разбира се.
Първо помислих си, че е много тъпа шегичка, пусната във „Фейсбук“ от някой от многобройните майстори на фотоколажите и фотошоповете. Бях готов даже на бас да се хвана за сто лева с един приятел, че това сърчице по никакъв начин не може да краси послание на такъв важен председател, на лидера на Европа. Оказа се, че можело, и още как.
Разглеждах облога като чиста печалба и изобщо не се притесних от факта, че в настоящия момент не разполагам с тази конкретна сума парични знаци. Просто бях открил начин да ги набавя. Поне така си мислех.
После видях писмото, пуснато в официалния профил на Бойко Борисов. Сърчицето си беше на мястото. Изстинах, въпреки жегата навън. Добре, че ангелът ми хранител се събуди в последния момент и отказах баса, иначе трябваше да взема заем, за да си платя, а после да взема и още пари, с които да пътувам до Брюксел, да набия канчето на Юнкер.
И да го принудя да ми осребри в евро Алекоконстантиновката и пътните. Такъв скандал щях да му вдигна на тоя шушляк... Както виждате - жегата и мен ме удари в главата.
Интересно общуване между мъже. Така лидерът на БСП Михаил Миков определи казуса с писмото и сърчицето.
„Не ми се струва естествено някой мъж да ми праща сърца", уточни лидерът на социалистите пред bTV.
Присмял се хърбел на щърбел.
Точно пък той да приказва. Да се благодари, че световната социалистическа общност изостави засега традицията регионалните лидери да се целуват с вожда си на европейско или световно ниво в устата. Като Леонид Брежнев и Ерик Хонекер, нали помните. Иначе щеше да се мляска със Станишев до второто пришествие.
Остави друго, ами и националистите прихванаха, дето уж са евроскептици.
Ония ден в парламента Валери Симеонов раздава целувки на Волен Сидеров. Голям цирк направиха двамата бивши роднини. Жалко само, че чакаме от парламента и нещо сериозно да свърши.
„Хляб и зрелища“, нали, ама и само със зрелища не става.
Няма коментари:
Публикуване на коментар