За убийството на Сесил и изчезването на човешкото у хората

Не разбирам хората, които напълно хладнокръвно заявяват, че убиването на животни им доставя удоволствие…
 
 Не герои, ЧОВЕЦИ ни трябват!

Преди известно време аз и един колега спорехме по темата нормално ли е в днешно време хората да продължават да ловуват и да наричат кървавото си забавление хоби.

Вегетарианка съм и не нося нищо от кожа.

Обикновено, когато чуят за първи път това някои хора ме гледат така сякаш съм ненормална. За да бъда честна за много кратък миг и аз се чувствам така,  все едно съм жена от Близкия изток с бурка в средата на огромна катедрала.

А всъщност съм дълбоко убедена в това, че водя начин на живот, който нито е ненормален, нито е краен. Чисто и просто съм избрала заради моята лакомия или суета да не умират невинни създания. Точка.

Но не започвам коментара си, за да ви убеждавам как в днешно време ежедневната консумация на месо е меко казано ненужна –  всъщност тя е дори е вредна.

Започвам коментара си, за да разберете правилно гнева ми във връзка с убийството на Сесил – най-известният лъв на света.

Сесил бе убит от американски зъболекар, защото…

Всъщност нямам идея защо отпуснатото туловище и размекнат мозък на въпросния са решили да извършат подобно нещо. Не разбирам също така и как срещу смешната сума от 50 000 долара служител на парка е подмамил бедното животно, само за да бъде безпощадно убито от този смятащ се за "връх в хранителната верига".

Бракониерството е оставило своята следа в историята на човечеството. Разбирам бракониерите убиващи редки животни, за да разпродават като на адски битак части от тях. Всъщност, не се изразявам правилно, не ги разбирам, по-скоро се примирявам с низшите човешки потребности и желание за пари.

Не разбирам обаче хората, които напълно хладнокръвно заявяват, че убиването на животни им доставя удоволствие… Не разбирам, т.е. презирам онези, които наричат безцелното убиване  - хоби и отнасят „трофеи“ от зверските си деяния у дома. Презирам онези, пренаситили се от безцелното си съществувание и решили да повишат нивото си на адреналин отнемайки невинен живот.

Защото си мисля следното, когато избием всички животни или пък вече ловуването им не ни доставя достатъчно висока доза адреналин към какво ще се насочим?

Ще попаднем ли в мрачния на свят на Тарантино, в който богатите и пренаситени хора вече не купуват животински, а човешки сувенири – справка „Хостел“? Когато жертвите сме ние?  Дори да не бъдем буквално превърнати в мишени в един момент природата ще ни отвърне, не за да ни отмъсти за наглото ни поведение, а за да върне балансът , който ние така усилено се опитваме да разрушим!

Славена Каменова, No-comment.bg