Винаги съм се чудила що за човек се качва на колата мъртво пиян, настъпва газта, изпреварва бясно, без да се съобразява с останалото движение.
Винаги съм се чудила на кого може 5 минути или половин час да са му по-мили от живота.
Само че вече стана много лично. Вече не става въпрос само за животите на безотговорните шофьори. Става въпрос и за нашите животи – на всички нас, които караме нормално и просто искаме да стигнем някъде. На 25 години съм и трима мои познати си отидоха при катастрофи за последната малко повече от година. Последното момиче беше на 21. Комплексите струват животи.
От известно време искам да срещна някого от тези „съвременни герои” и да му задам няколко въпроса. Първият е най-простичкият, но аз не мога да намеря отговор: ”Защо го правиш? Защо си позволяваш да рискуваш чужди животи?”.
Аз лично не мога да си го обясня с нищо друго, освен с тежки комплекси. Откъде всъщност идва това желание на всяка цена „да си първи” и да караш като на рали по родните двулентови пътища? С нищо друго, освен с усещане за незначителност и неудовлетвореност от живота не мога да си обясня синдрома да „се покажеш като мъж” на пътя. Настъпваш газта, моторът ръмжи, този отпред няма да го чакаш да се влачи, затова рязко влизаш в насрещното.
„А дали се замисляш, че на хората в колата отсреща може би им се живее?”, е следващият ми въпрос. Не случайно у нас изпращането преди заминаване от София за Варна например напомня изпращането на война. Всички се кръстят, а по-възрастните роднини дори палят свещи да стигнат децата им здрави. Сериозно ли?!?
Сериозно ли през 2015 година най-големият ужас на майка ми, а вярвам на още много майки, продължава да бъде дали аз ще стигна жива до морето?
Сериозно ли всеки път, когато трябва да тръгна на път, всичките ми роднини седят на тръни да не би някой да ми изскочи от насрещното и да не видят колата ми помляна в централната емисия новини?
Избиваме се, хора! В България война не ни трябва. Даваме жертви като в Афганистан, а уж живеем в мирно време. Обаче е само наужким. Една група индивиди са ни обявили война и е време ние да им отвърнем. Защото те продължават да не се съобразяват с елементарни норми – като Закона за движението по пътищата, и продължават да убиват приятелите ни, роднините ни, децата ни. А ние седим и се кръстим отстрани.
Следващия път, когато видите как пиян шофьор дава 50 лв. на катаджия и униформеният го пуска, не извръщайте глава. Утре същият този ще изпие две ракии и ще се окаже в колата, която кара срещу автомобила на дъщеря ви.
Следващия път, когато видите поредния „мъж на пътя” да кара със 150 километра в час при ограничение 60, звъннете на 112 или уведомете първата патрулна кола, която видите на пътя.
Когато всички започнем да подаваме сигнали, те ще разбират, че ние повече няма да ги търпим да ни избиват.
Докато сами не обявим война на войната по пътищата, ще продължаваме да палим свещи за поредния загинал и да се кръстим да не се случи на нас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар