Те едва ли са планирали нещата да се получат точно така, но нещата така се обърнаха, че пред армията от бежанци няма нищо по-хубаво от лошия имидж.
Държавата на целокупния псевдорасистки български народ беше сред първите посрещачи на бягащия от какво ли не човек, в какъвто се превърна протестиращият човек от толкова вдъхновяващата за времето си Арабска пролет.
Посрещането може и да не включваше екстрите на 5-звезден хотел, но най-важната услуга я имаше в менюто. Бягащият човек, който беше брандиран като бягащ от войната, го посрещнахме с мир. И от всеки, който действително бягаше от войната, се очакваше да хареса нашия местен мир. Не съвсем охолен, дори почти мизерен, но все пак мир според възможностите ни и според момента.
Очакваше се също бягащият човек да демонстрира човешка благодарност към посрещачите. Например нямаше да бъде излишен малко патос – България ни предложи хляб и мир, когато от нищо друго нямахме нужда повече. Задължени сме й, нашите деца и внуци също са й задължени, да живее България и да бъде здрав народът й, добре се погрижиха за нас.
Вместо образа на благодарния бягащ човек, който би спечелил единствено симпатии от целокупните псевдорасисти, псевдоправозащитниците ни продаваха образа на мрънкащия бежанец с претенции към персонала и обслужването – нелюбезно посрещане, лошо настаняване и тромаво изпращане.
Все едно имаме работа с досаден турист, който произвежда самоцелни оплаквания и с тях търси от туроператора компенсации за скапаната си почивка. Все едно не бягаш от война, а си дошъл на масаж и спа процедури. Все едно проблемът на проблемите ти не е, че вече го няма Вкъщи и не можеш да се върнеш, а че не ти сменят редовно чаршафите, докато си На Гости. И че домакините заключват вратите в определен час, който трябва да се спазва – за да има някакъв ред и мир, каквито се предполага, че ти липсват и затова си се вдигнал от толкова хиляди километри.
За да доразсипят имиджа на България като топбежанска дестинация, дьонметата подстрекаваха бягащия човек да недоволства, да се превърне отново в протестиращ, да разказва от първо лице, или пък те му измисляха разкази за ужасите, които му се случват не Вкъщи, а докато е На Гости.
Копелетата не простиха и на Оградата, чието строителство после се превърна в европейска мода. Не простиха и на народа си, който изкараха варварски, защото не се запали особено по идеята да приема толкова мигранти, колкото пристигнат. А в същото време държави с няколко пъти по-голямо население определяха няколко пъти по-малки квоти. Стигнаха дотам, че всяко подхлъзване на чужденец върху български тротоар беше превъзнасяно като набиване на кол, организирано от лошите местни расисти.
Отказът на едно село да приеме чужденци чак предизвика масови откази от българския корен, сякаш отказващите се не се бяха отказали от семката си много по-отдавна.
Цялата тази изкривена картина на действителността, рисувана на принципа „За България и положението на бежанците – или лошо, или нищо”, беше редовно представяна Където Трябва. И държавата на целокупния псевдорасистки български народ вместо една-две думи на елементарна признателност и благодарност получи единствено транснационални критики от безсмислени институции и още по-безсмислени неправителствени организации.
А местните дьонмета потриваха ръце за добре свършена работа, за нея получаваха грантове и продължаваха да унижават псевдорасисткия български народ - че е ужасно прост, изостанал и невъзможен за оправяне. Затова ще е най-добре да последва прогнозите на ООН и ЦРУ и в най-скоро време да се самозатрие до санитарния демографски минимум.
Нахалството на копелетата мина всякакви граници, когато тръгнаха да представят България като филиал на Ислямска държава по отношение на качеството на живот. Послушайте, патрЕоти – вие сте такива ксенофобски отрепки, страната ви е такава мизерна кочина, че дори бягащите от война плюят и бягат от нея. Дори за тях страната ви е само транзитно чистилище, след което следва райският Запад – богат, уреден и толерантен до необяснима простотия.
Точно тук може би стана прекаляването, заради което бягащият човек започна да заобикаля чистилището.
И вече дори дьонметата не могат да го върнат в стария път, защото именно те го разрушиха с преувеличения и откровени небивалици.
Точно в момента няма нищо по-хубаво от лошия имидж и дори бюрокрацията, по която никога не сме си падали, изглежда очарователна и си е жива самозащита срещу преселението на народите. Винаги сме били комплексирани от усещането си за мизерия, но точно в момента тя е самата прелест. Винаги сме искали да бъдем като „нормалните”, като „белите държави” и нищо чудно накрая да останем най-бялата.
Благодарности, дьонмета и копелета, без вас нещата нямаше да се получат така.
Българският народ беше сред първите посрещачи на бягащия човек, в
какъвто се превърна протестиращият човек от вдъхновяващата за времето си
Арабска пролет
Калин Руменов, "Новинар"
Няма коментари:
Публикуване на коментар