Един гей каза

Много е удобно да имаш педераст на повикване, произвеждащ самоделни медийни бомби, осколките от които после можеш да събираш по всички сайтове...
 
Това е днешният герой на консуматорското общество, което всеки ден трябва да бъде захранвано със сензации.

Фактически така го каза един гей, когото дори малкият провинциален свят не познаваше и с когото запознаването изглежда повече от самоцелно – щото е гей, щото има голяма гейска уста и тя сладко може да разказва мръсотийки на ръба на вече нищо незначещата измама.

Та този гей каза, че един, когото познаваме като нещо средно между полуфутболист, полупровал и цяла досада, всъщност само си мислим, че го познаваме. Щото геят го е познавал по-добре и опознаването, така да се каже, не е много удобно.

Но пък е много удобно да имаш педераст на повикване, произвеждащ самоделни медийни бомби, осколките от които после можеш да събираш по всички сайтове. Особено по тези, които са специализирани в разкриването на най-скритите от човечеството тайни, но пазещи ревниво своята собствена – кой ги измисля и пише всички тези говна, как се казва, какво вечеря и услажда ли му се.

Една жена пък си купила от магазина за вечеря пиле с ориз и открила в него пичи косми. Името на жената се пази в редакцията, тя желае да остане анонимна (също като самата редакция), но желае да ви съобщи името на магазина – да не вадите и вие косми от устата си, доброто ви мисли тя.

Удобно е да имаш и такава жена на повикване, която може да срине чужда репутация, без самата тя да има репутация. А подозираме, че няма дори и идентификация.

Удобно е още да имаш на повикване цяла армия от безполови и безродни наемници, които могат да рушат не просто брандове, а цели национални митове.

Например, че един цар, когото сте мислили за голяма работа, всъщност за нищо не става. Да му пикаем на паметника, да му намажем с естетическо кафяво светещите очички, да пратим по дяволите историческото му име. А после ще събираме подписи да изгоним един далеч по-простосмъртен професор, защото не успял да открие топлата вода, а само нитратената.

Един гей (името му няма да запомните), една жена (името й се пази в редакцията) и един експерт (наименованието на експертизата му няма значение) са днешните герои на консуматорското общество. Което всеки ден трябва да бъде изхранвано със сензации и бомби, с шок и ужас, с ексклузивни разкрития и скандали, иначе ще си легне гладно и ще спи неспокойно. Един гей, една жена и един експерт всеки ден ходят на лов и бият репутации, защото консуматорите трябва да консумират редовно.

После да отделят редовно, утре пак да консумират и пак да отделят. А какво точно ще консумират – и без това утре няма да си спомнят. Затова може да им се пробутат всякакви анонимни боклуци, които никой не знае къде са произведени и какво е вложено в тях. Но пък се преработват изключително лесно – като най-споделяния за денонощието във Фейсбук колаж с две изречения.

Две снимки и десет думи, а толкова много полезна информация в тях, толкова мъдрост, такъв задълбочено-опростен сравнителен анализ, не я ли познахте – самата Света истина, самото Свето познание.

В „Роб” на Сергей Минаев има такъв епизод – глутница консуматори (корпоративни мениджъри от средните управленски нива), които почти са превъртели от безделие, кражби и опити да поддържат по-висок от възможностите си стандарт, убиват скуката с лов на клошари. Правят им засади по бунищата и ги стрелят от упор с гумени куршуми. Успяха да очистят двама, но не успяха да подобрят улова на предишната ловна дружинка, която май беше ударила четирима.

Това е метафората на същия лов, който се организира в чест на модерната ни скука.

Дали ще стреляш по живо месо, дали ще копаеш заровени кости, или ще пикаеш на нечий гроб, дали ще хвърляш бомби по чужди репутации или по скромните останки от тях – все с някакъв дивеч трябва да се прибереш, за да има какво да се сложи вечерта на виртуалната маса, за да има за какво да се говори на нея.

Нищо по-различно от първобитните времена, ако не броим смартфоните и запаметените в тях пароли за всичките ни профили. Които още не сме забелязали, че са се превърнали в граждански кич. Все още се самозаблуждаваме, че са универсално оръжие за граждански позиции и конвейер за будни граждански съвести – а сега да видим какъв сигнал ни е изпратил на редакционната поща един наш редовен зрител, един наш гей, който е много наш човек.

Аудиторията щеше да изгони не с есемеси, а с истински камъни всеки гей, който се опитва да я измами по най-педерасткия начин. Същото аудиторията би направила с всеки медиен боклук, който е напълно анонимен или с някакво формално име. Но аудиторията умря отдавна и беше заменена от консуматори, които могат да преяждат с всичко, стига само редовно да преяждат.

Естествено, преяждането води до естествено преотделяне, което обаче гражданският кич превърна в модерна компетентност. Затова и истинският консуматор има мнение за всичко, няма тема, която не може да анализира и коментира.

Знае ги той нещата, понеже досега не е пропускал нито един гей каква бомба е хвърлил, нито една жена каква мръсна тайна е разкрила, нито едни мръсници каква нова мръсотия са забъркали.

Много е удобно да имаш някой, произвеждащ самоделни медийни бомби, осколките от които после можеш да събираш по всички сайтове

Калин Руменов, "Новинар"