То не пада от небето и никой не може да ти го подари. Така също и ти не можеш да го подариш на друг човек.
Отговорното ти поведение, възможността да се разчита на теб, вниманието и нежността, които си способен да дадеш на близките си са задължителния минимум, който можеш да дадеш, а безусловната любов е максимума, но не можеш да станеш основа на нечие чуждо щастие.
Искаш да погледнеш в очите на някого и да разбереш, че си излекувал/а всичките му душевни рани и си притъпил/а терзанията му? Не можеш, това никога няма да ти се случи. Не мечтай да станеш спасител, защото можеш да бъдеш само опора и нищо повече. И все пак това е повече отколкото много хора получават, така че мисля, че е достатъчно добре.
Качествената връзка е тази в която двама души (трима или четирима, защо не!) си дават равноправно нежност и подкрепа достатъчна за да им даде сила да преодоляват трудностите. Ако единият е неспособен да се справя сам, силно скептична съм, че ще се справя по-добре когато е във връзка.
Ако мислиш, че половинката ти не може да се справи без теб и поддържаш връзката ви само от чувство за дълг и вина, просто не виждам как който и да е от двамата може да бъде пълноценен във връзката ви. Не твърдя, че една четвърт от читателите ми в този момент трябва да зарежат хората до себе си, но ако ти си в положението в което описвам, най-добре е да помогнеш на другия да осъзнае проблемите си и да ги реши – малко по малко и с търпение, но поне да се движи в правилната посока.
Но това съвсем не се отнася само за романтичните връзки. Същото важи и за отношенията ни с родителите, порасналите деца, приятелите. Най- ценният подарък който можеш да им дадеш е тяхната независимост, готов/а ли си да го направиш?
Мила Петкова, докторант по психоанализа и философия на културата в Мадридския университет Комплутенсe, Gnezdoto.net
Няма коментари:
Публикуване на коментар