Бягайте спокойно, бягайте с деца и жени, вземете и новородените – почти ви гарантираме, че повече няма да се стреля по сюрията.
Мъртвият афганистанец при мъртвите, но за останалите живи ще е различно.
Като за първи път може би ще им се размине на убийците (така ще ги наричаме, за да се задъхват доживотно от товара на клеймото), но граничари убийци повече няма да има.
Защото никой с всичкия си вече няма да си помисли да бъде сочен с морален пръст, да създава неприятности на семейството, да рискува работата и дори свободата си. И той деца храни, но дали ще може да ги храни, ако го уволнят и особено ако успеем да му издействаме затвор (дай правозащитни боже).
Но дори да не го застигне пълното правозащитно възмездие – дали на децата му ще им бъде сладко знаейки, че хлябът им е напоен с кръвта на невинни страдалци. Които също като вас, деца на палачи, искаха да ядат бял европейски хляб, но мръсникът баща ви ги очисти под един мост.
Ще съборим всички мостове, за да не стават повече рикошети, ще кажем сбогом на оръжията, смърт на границите, да живей отвореното общество. Ще принесем като морална жертва едно обикновено ченге, за да запомнят всички обикновени ченгета – не си и помисляйте да смъквате предпазителя, не ви е работа да се забърквате и да си обърквате живота, че и да бутате началството между големите международни шамари.
Нали се сещате, обикновени, че снизхождение втори път няма да има. Само посмейте за втори път по света да тръгнат приказки за български варвари, стрелящи по живо месо и убиващи „универсалното човешко право на убежище”.
Тогава подробностите съвсем няма да имат значение, а вие ще бъдете запомнени като изпечени убийци Мade in BG. Втори път номерът за „нелеп трагичен инцидент” няма да мине, вторият път вече ще е „системен геноцид над отчаяните бежанци, търсещи закрила и сигурна среда”. Няма да има грам значение как са търсили и така ли се търси – вие ще сте безспорните убийци и точка.
Преценете добре как ще я карате занапред – ако усърдно стоите настрана от точното време и точното място, неприятностите също ще ви заобикалят. Пък голяма работа, че заедно с тях ще заобиколят и мигрантите – какво значат днес някакви си граници, не е ли по-важно никой да не умира заради тях. Сериозно помислете кога рискувате повече – ако си гледате работата или изкусно симулирате.
Не вземайте обаче сами решението, обсъдете го вкъщи, питайте децата какъв хляб предпочитат и искат ли да носят клеймото „деца на убийци”. Нека си кажат, щото нищо няма да им бъде спестено. И щото са достатъчно големи, за да им разкажем за перверзиите на новата политкоректност.
Време е да знаят, че вече дори правилата за опазване на държавните граници се определят от гордо изнежени полумъже, които нямат един въоръжен наряд, а караул римуват със Schwul. Които дори в най-мирното нощно време не са държали автомат в пресечена местност и не са слушали безобиден вой на чакали, за да си представят поне малко ситуацията - трима души срещу 50 афганистански антилопи.
Момчета, или каквито сте там, не беше толкова отдавна, когато донаборната комисия щеше да ви изгони поради възможно най-срамната причина. Вече не е срамно, но имайте срама и не ставайте нахални да пишете армейски устави, хармонизирани с универсални човешки права.
Децата на убийците вече са големи и е време да им разкажем за езиковите прелести на днешната политкоректност.
Която нарича с едно и също име две толкова различни смъртоносни истории, случили се буквално през няколко дни. Тя нарича „инцидент”, когато някой влиза нелегално в чужда държава, не изпълнява разпорежданията на местните власти и нещата свършват логично зле.
Но за „инцидент” минава и това да отидеш в чужда държава, да сринеш болница, за която са те предупредили, че се намира на мястото си, и да затриеш и раниш десетки. Ние сме американските ВВС, носим демокрация на афганистанския народ, малко се объркахме в Кундуз, ще извинявате.
Няма разлика дали в Афганистан ще убиваш лекари и афганистанци на легло, или ще стреляш по афганистанец на браздата в България. Все е инцидент, дори българският случай е прецедент. По мигранти досега не е стреляно, пък за бомбардировки по граждански цели и с цивилни жертви не е като да не сме чували.
Стават такива грешки и никой не е обещавал, че няма да се повтарят. И без това на кого му пука за мъртвите афганистанци в Афганистан. Това са неспасяеми марди, които ги мързи да потърсят по-добър живот и предпочитат да мизеруват в скапаната си афганистанска дупка. За такива няма смисъл да се губи време за оплакване.
Истинските страдалци са преследвачите на европейската мечта, които българските варвари изтребват до крак заради криворазбрано опазване на границите в днешния свят без граници. Но българите повече няма да правят така, защото не искат да ги мислят за варвари. Бягайте спокойно, деца, вече никой няма да стреля по вас.
Ще съборим всички мостове, за да не стават повече рикошети, ще кажем сбогом да оръжията, смърт на границите
Калин Руменов, "Новинар"
Няма коментари:
Публикуване на коментар