Едни нареждат тежки блюда със сьомга, макар че по време на пости няма нужда да демонстрираме възможности и да си мерим рибите, традицията гласи да имаме печен шаран.
На други им стига половинка пържена цаца, толкова позволяват възможностите им.
И традиционалистите с шарана, и модерните със скъпите морски риби, както и бедните с трицоната, трябва обаче да похапнат безопасна храна. Затова всеки път преди да предложим празничното блюдо на трапезата, трябва да сме сигурни, че няма да се натровим.
Макар че вече е доста банално, нека да припомним, че риба се пазарува само от регламентирани места. Да не се успокояваме с мисълта, че инспекторите на хранителната агенция обикалят и следят за опасни храни. Всеки носи сам глава на раменете си, а когато някой купува риба от багажника на стар Москвич, трябва да си дава сметка, че спестените няколко стотинки може да излязат солени.
Погледнете шарана право в очите преди сделката в магазина, мътният поглед издава, че рибата отдавна не е плувала във водата. И не се осланяйте на лафа, че стара риба няма.
Напротив – има и е много опасна, ако попадне в чинията ви. Тогава и най-сладкият празник става горчив...
"Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар