Специално екипирани бусове, натоварени с обвинители от Върховна касационна прокуратура, отпътуваха от София за Враца, за да се заемат със спешна проверка заради смъртта на 18-годишния Тодор.
По какво тази акция, разпоредена еднолично от главния прокурор Сотир Цацаров, се различава от решението на премиера Бойко Борисов да прати правителствения „Фалкон“ през октомври 2010 г., който да превози от Бургас до София председателя на Съюза на артистите Христо Мутафчиев, който беше получил инсулт.
Кой решава, че случаят с убития след дискотека в Девня е по-важен от 94-годишната Емилия Бузова, учителка по музика, зверски пребита от крадци в дома си в центъра на Видин, починала по-късно? И в девненското престъпление отново се включва Цацаров, а във Видин – както дойде и дори от болницата искаха близките й да си я приберат, когато изпадна в кома.
Кой решава, че един живот е по-ценен от друг? Избирателно – и автократично – се правораздава и здравеопазва.
Не защото така се прави, а защото така е решил главният прокурор, министър-председателят, Еди-кой-си. На същия този принцип в първия си мандат премиерът Борисов разпореди на шефа на митниците Ваньо Танов да изтегли проверяващите митничари от фабрика „Леденика“ на Мишо Бирата, защото беше обещал на президента Първанов.
Всички останали участваме като публика и декори за моноспектакъла на Борисов, в който само той има право да (се) пита, да (си) отговаря и да (се) критикува. Но всички, заедно и поотделно, имаме право да го хвалим и ръкопляскаме.
Цялата държава е подвластна не на законността и правовите принципи, а на доносниците, няколко автократа и „орташки кобили“, ако използваме определението на депутата от Реформаторския блок Атанас Атанасов, дадено за министъра на финансите. Със сигурност важи и за Пеевски.
На върха на тази пирамида е Баткото на всички Каки, Батки, кобили и трети лица, които пращат есемеси. Премиерът, както се оказа, получил днес sms, с който го известяват: „Лозан Панов отново предложи да Ви викаме във ВСС по записите за двете каки. Не го приехме.“ (На латиница, с правилна пунктуация).
Eсемесът, който Борисов препратил на шефа на ВКС Лозан Панов, бил от трето лице, което не е от ВСС, обясни самият премиер. Да не би да е от министъра на правосъдието Екатерина Захариева, която не е член на ВСС, но участва в заседанията, като ги председателства?
Желаещите да доносничат на Борисов със сигурност са повече от желаещите да разтърват двама, които пребиват трети. Който и да го е направил, трябва да подаде оставка – би трябвало да подаде оставка. Само експертиза и безпристрастна проверка би осветила „Яневагейт“ и участието на Борисов, наредил Владимира Янева да бъде „опраскана“.
ВСС „закри“ този случай, така както беше закрит и другия – с разговорите в Банкя, при които бившият вече градски прокурор на София, тогава действащ, Николай Кокинов, предава на Борисов резултати от прокурорски проверки, преди да са обявени от прокуратурата. И бившият вече земеделски министър Мирослав Найденов, който казва: „Цацаров казал на Шефа (Бойко Борисов – б.р.), че отдолу го натискат да ми повдигне обвинения“. И Кокинов с оная прословута реплика към Борисов относно главния прокурор: „Не ми се подсмихвай, ти си го избра!“
Но днес, при поредната сцена от моноспектакъла си, Борисов посъветва ВСС първо да види дали записите от „Яневагейт“ са правени законно, пък тогава да го питат. Ето така постъпи прокуратурата при оня запис от Банкя, появил се през април 2013. Тогава държавното обвинение не откри данни за извършено престъпление от Кокинов, Борисов и Мирослав Найденов заради разговора от дома на Борисов в Банкя. Материалите по делото бяха изпратени по компетентност на Софийската районна прокуратура, която образува досъдебно производство за незаконно подслушване.
По същия нагъл начин ВСС реши днес, че няма да се занимава със скандалните разговори между Владимира Янева и Румяна Ченалова, известни като „Яневагейт“, защото не били направени законно, освен това били монтаж и никой не потвърждавал достоверността им. Решението беше взето, след като във ВСС нахлу ядосаният Борисов.
Той се навика на кадровиците на съдебната система да не се занимават с политика, декларира, че никога не се е месил в работата им, нито е казвал на някого от тях какво да прави, няма нищо общо с „Яневагейт“.
Маскарад и маскарлък.
Освен доносниците, няма кой друг да изръкопляска.
Гергана Делчева, Ureport.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар