Мартин Лутър Кинг, цветнокожото момче, което въстана срещу американската мечта и нейното лицемерие. Ние сме на прага на Нова година, а тези негови думи звучат камбанно дори и днес.
Мечтая си. За една България, пълна с мед и благодат. С червени чушки и домашна лютеница.
Мечтая си. За една България, пълна с писти и пътеки, на края на които ще те посрещне уюта на гостоприемството и топлината на камината.
Мечтая си за една България, в която морето ще е чисто и ще идват хиляди туристи… не за да се напиват…
Мечтая си всяко наше кътче природно да влезе в Джиографик Чанъл като уникално.
Мечтая си като се събуждам сутрин да не ме е страх да пусна тв-то, щото пак там ще има зверски тежки новини…
Мечтая си моите приятели да не напускат България, а онези които са я напуснали, да се върнат. Липсват ни.
Мечтая си като отида да лекар да не изпитвам нито неудобство, нито страх, не само заради вноските, а и заради качеството на обслужване.
Нямам мечта за любимо училище, намерих го. Което означава, че нещата могат да се случат.
И най-вече. Имам мечта българите да си повярват, омръзна ми да слушам и по таксита, и по трамваи, и по медии колко сме зле.
Професори, доценти, хора аналитични ни пращат не само в девета глуха, те ни пращат ачик в небитието. Медийните хора трябва да се засрамят. Те трябва да дават кураж на хората, а не да го наричат дори не-народ. Какво му дреме на Вуте от посланията на еди-кой си доцент. Вуте иска да му е топло, уютно. А лично аз съм убедена, че между нас има колоси.
Виждам ги всеки ден. Не в последен модел мерцедеси. В трамвая.
Бъдете благословени, бъдете горди, че сте българи и го докажете с делата си! ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!
Мирослава Цанева, Delo.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар