"- Даваш ли, даваш, Балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
- Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра!"
Така започва едно стихотворение, което знаем всички. И което скоро няма да се изучава. И което може би един ден ще бъде забравено.
Едни са горди с него, защото показва непримиримостта на българския дух срещу поробителя. Други не го харесват – защото е архаично и изпълнено с някакъв национализъм, който няма място в XXI век. За трети пък то направо хич не е политкоректно, защото днес тези 5 века не са били турско робство, а османско присъствие. Извинете... сега модерното е "съжителство".
А понятието "турска вяра"... не може сега така, какво ще си кажат нашите нови партньори?! Нали по думите на самия ни президент в България моделът на толерантността работи и е пример за цяла Европа. Няма да го разваляме с някакви архаични стихотворения, я!
И какъв е тоя див балкански субект Йово, който не дава плеймейтката Яна за "съжителство" с мирния гражданин от османски произход. Хич не е куул това.
Добри Чинтулов и той същата работа – някакъв юнак на коня, който зове с тръба "всички на оръжие". Оръжие срещу кого? Срещу тези, дето ще ни бранят небето скоро време ли?
Не, тук не е въпросът дали това или онова стихотворение ще се учи в пети, седми или десети клас. В МОН нали е пълно с експерти, те да преценят. Но е смешно да падат емблематични български произведения, само защото не звучали актуално в XXI век. Или пък защото художествената им стойност е със съмнителни качества. И най-вече – защото не са коректни към толерантното съвремие.
Но да оставим литературата на мира. Ще кажете – има толкова съвременни автори с прекрасни произведения, те Вазов тръгнали да учат. Или Ботев – с някакви излишни патоси. И без това учениците споменават Ботев или Вазов във Фейса само когато група наши съграждани (няма да казвам от какъв произход, защото никак няма да е коректно!) си правят снимки как показват средни пръсти срещу лицата на видните патриоти.
Да видим историята, която омеква все повече и повече. Робство тук по нашите земи не е имало, това го разбрахме още преди 20 години. Появи се и доста по-точния термин присъствие – щото хората са дошли на нормален поход през 14 век и малко са се застояли. Е, може и повече от необходимото, но пък проблеми не сме имали. Така казват. Проблемите ги създават такива като Паисий, Софроний Врачански, Георги Раковски, Каравелов, Левски, Ботев... Че будят блажено спящия народ, който си е бил много ок по време на присъствието – имал си е бизнесче, търговийка. Тук-таме е поработвал без пари на чорбаджията, ама времена... така е било. Българите просто са си били бригадири още по време на присъствието.
Днес вече терминът "присъствие", появил се незнайно как и незнайно откъде, е старомоден. Време е да се замени със "съжителство". И точно това съжителство е било нарушавано от диви субекти като тоя Йово по-горе. В крайна сметка за какво ни е този Балканджи Йово в съвремието? Днешният българин отдавна знае, че преклонена глава сабя не я сече. Герои не ни трябват, трябва ни една обща еднакво затъпяла маса.
И след като се появиха учени, които ни убеждаваха, че клането в Батак е мит, кои сме ние да твърдим, че е имало чуждо владичество, а не просто присъствие и съжителство? То излиза, че Освободителната война не е била никаква освободителна, а чиста окупация. Изобщо онези години са били един доста тежък и неприятен период за иначе толкова толерантното ни общество.
А тези средновековни диваци Тервел, Крум, Симеон, Самуил... Иван Шишман изобщо не трябва да се споменават. Първият – развалил екскурзията на хората още през 8 век. Нарушил основно човешко право – правото на придвижване. Ми Иван Шишман – абсолютен антиглобалист – отказал държавата му да стане член на Османския съюз. Така че заличете тази история – тя не създава толерантни хора.
Хайде DJ, пускай "Джелем, джелем". Коя беше тая Яна?
Красимир Ангелов, Dnes.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар