Пазете се, г-жо Меркел!
Макар естеството ми на работа да изисква висок емоционален праг към зверства, убийства и терори, ми се случва доста лесно да мина този праг.
Тогава имам два изхода: да спра да следя дадена новина, защото съм погнусена от съдържанието й, или кълбото от емоции да ме завладее до толкова, че да напиша текст, който да провокира обществено жужене и мнение. Щом четете това, ясно е какво съм избрала да направя.
Напрегнах всичките си сетива да изгледам и изследвам вече 8-ми пореден ден постреакциите на случилото се в Германия. По-конкретно в сърцето й. В Кьолн. Ето, дори няма нужда да ви "претоплям" новината от новогодишната нощ - в съзнанието ви вече се е зародила картината, за която ще говоря.
Практиката показва, че когато една новина стигне своя връх и пик, съвсем в реда на нещата е амплитудно тя да затихне и да не се говори толкова за нея. След което друга новина я сменя и така. Само и единствено това не се случва, когато една новина води след себе си други... по-ужасни новини.
Не знам обаче дали осъзнавате как в Кьолн се отвори Кутията на Пандора и каквото и да направим вече нямаме сили да затворим този тежък похлупак на вина и наивност. Също така и не знам кое ме разгневи повече - г-жа Рекер, която съветва момичетата да си носят бурките и да се държат прилично, клипчетата, в които мъж с "бежански" произход разказва как с останалите си шестима приятели отнема девствеността на момиче на връх Нова година, мълчанието на германски медии, уклончивостта на Меркел, или постфактума от случилото се, който породи вълни и тълпи от мъже, които излязоха по улиците в други европейски столици и почнаха да пребиват "бежанци" на случаен принцип. (Пиша бежанци в кавички, защото те са паразити, изверги, умело облечени в състрадателната дума " бежанци". Колко Умилително.)
Имате ли представа какво е да сте сред тълпа от 1000 човека? Нека ви го обрисувам с думи - 15 септември - средностатистическо столично училище. Да. Точно така. И хаос. И в този хаос страх. В страха му обаче - гняв.
Новините, които германските медии едва "изхълцаха" след "клизма" от лавинообразноото обществено мнение на пострадали жени, ме карат да запитам:
"- Г-жо Меркел, доволна ли сте от гостите си, които така любезно поканихте? И не стига, че отворихте дверите на Ада с гостопримеството си, но и медиите ви, г-жо Меркел, мълчат по случая, за да не насаждат видиш ли расистко напрежение???"
Чета това и съм застреляна от упор с простотията, небрежността и политическата некоректност към събитие от такъв мащаб. Да, събитие с мащаб е, но ще ви дам време да осъзнаете точно от какъв. Мозъчните ми клетки се гърчат протестирайки и изпращат гневни емоции по цялото ми тяло.
Има още една закономерност, която съм установила - колкото по-голяма е една трагедия, толкова по-беден рязко става речникът на обикновения слушател и читател пред ужаса на истината. Молихте се за Париж? Ами, молете се и за Кьолн - с какво той и изнасилените му жени са по-малка трагедия от Петък 13 във Франция. За много жени именно тогава е бил Петък 13-ти, а не 31-ви... (Каква ужасяваща номерологична ирония).
И пак питам :
"Още ли искате, г-жо Меркел, да не насявате и да се въздържа народът ви от екстремни прояви към адовите изчадия, които поканихте в държавата си на по разврат? В страните, от които идват, някога, подобни деяния са наказвани със смърт. Само казвам. Защото на едно действие, има равно по големина и сила противоположно противодействие, г-жо Меркел. Елементарна физика. Бъдете готова затова, което предстои. Нямате толкова полиция и отбрана, за да спрете гнева на народа си. Бъдете готова и се пазете..."
Симона Стоилова, No-comment.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар