Спомняте ли си още за Киану Рийвс? Готиният образ от филма „Матрицата”?
Канадско-американският актьор, режисьор и филмов продуцент Киану Рийвс е роден на 2 септември 1964 г. в Бейрут, Ливан. През 1994 г. Рийвс става известен с участието си във филма „Скорост”, в който играе заедно с актрисата Сандра Бълок. В „Адвокат на дявола” той е партньор на Ал Пачино, а звездният му миг като актьор е фантастичният хит от 1999 г. „Матрицата”.
Киану Рийвс никога не е бил женен. През декември 1999 г. неговата приятелка Дженифър ражда мъртвородена дъщеря им, две години по-късно самата тя загива при автомобилна катастрофа. Рийвс приема като тежък шок и смъртта на близкия си приятел, актьора и музиканта Ривър Финикс.
Публикуваме един много личен разговор на актьора Киану Рийвс с журналистката Александра Крафт от списание „Щерн”.
- Г-н Рийвс, вече преминахте възрастта от 50 години. Във филма Ви „Джон Уик” свистят куршуми, това е един много кървав екшън-трилър. Как възрастта Ви се съвместява с тези неща?
- Изключително добре. Вижте Харисън Форд, Брус Уилис или Силвестър Сталоун. Всички те са много по-възрастни от мен, а все още се снимат в такива филми.
- Как изглеждаха нещата с кондицията Ви?
- Да си призная, трябваше да тренирам по-яко, отколкото преди. Правя повечето от каскадите все още сам. Бяха ми нужни три месеца, докато вляза в добра форма. Мисля, че като цяло доста време ще мога да правя такива неща.
- Героят във филма, чиято роля играете, е бивш наемен убиец, който отмъщава за убийството на малкото си куче. Е, сега …
- Това вече придава смисъл. Кучето е било подарък от починалата му съпруга, тоест то е символ на всичко, което му е отнето. Отмъщението срещу извършителите е неговият начин на траур. А убийците са част от бандата на руски кръстник на мафията, с когото Джон Уик има общо минало.
- Звучи така, сякаш изобщо не намирате мъжа толкова несимпатичен.
- Е, добре, разбирам поне той какво чувства. А и ние знаем всички тези моменти, в които сме избухвали и искаме да отмъщаваме. Неговата решителност ми импонира. Но аз по-скоро съм тип, който се бои от конфликти. А също и не притежавам оръжие. Въпреки че трябва да призная, че е необикновено чувството да имаш пистолет в ръката и да гърмиш с него. Тогава прагът на задръжките малко пада и се повишава нивото на адреналина.
- Издайте ни Вашата последна фантазия за отмъщение?
- Съжалявам, не мога да Ви бъда полезен. Но има неща, които ме карат да побеснявам. Лоши критики, например. Въпреки, че съм свикнал с това от години. Винаги съм бил изкупителната жертва на критиците. В професия, в която съмнението в себе си е част от всекидневните занятия, това е значително по-досадно. Особено, когато нещата станат лични.
- С напредването на възрастта тези неща не се ли приемат по-невъзмутимо?
- Много важно е да се запазва определена дистанция. Това ми се удава все повече, колкото повече остарявам. Истинска алтернатива на актьорската професия за мен не е съществувала. Започнах на 16-годишна възраст, а работата изгради структура на живота ми. А също така често ме е спасявала, когато ми беше зле. Да изгаряш за такова нещо и освен това по този начин да имаш успех, е просто чудесно. Но съмненията остават.
- Страдали ли сте от криза на средната възраст?
- Да, преди десет години. След като станах на 40 години, внезапно всичко се промени. Чувствах се стар, безполезен и също така физически вече не толкова пъргав. Тогава започнах да размишлявам и за смъртта. Днес се питам, например, дали ще бъда на добро място, когато почина. Това звучи твърде депресиращо, но навярно идва автоматично с възрастта.
- Стига да не се преувеличава.
- Няма страшно, не е и толкова драматично. Но трябва да се понесе. Животът ни нанася рани, които зарастват. Накрая винаги остават белези и те ни променят. Трябва да живеем с това. Но те също така образуват това, което сме.
- През последните години бе станало доста тихо около Вас. Какво се беше случило?
- Нищо особено. Много хора говорят за „Джон Уик” като за голямото ми завръщане – дори Чад Стахелски, режисьорът. Стана вече куриозно. Не виждам нещата по този начин.
- А как?
- Наистина, през последните години, с изключение на „47 ронини”, не съм снимал големи холивудски продукции, но вече работех редовно. Направих документален филм, режисирах. Сега съм в началото на един нов филм. Това е и всичко засега.
- Но „Джон Уик” продължава времената на големи успехи като „Матрицата” или „Константин”. По онова време Ви считаха също и за секссимвол.
- Винаги съм се забавлявал с това, но, разбира се, не съм се и оплаквал, както много хора бяха писали. Дори, когато не съм такъв. Това е само един от безбройните образи, които обществеността има за мен. Почти нито един не е верен.
- Защо така неохотно разкривате някои неща за себе си?
- Защото съм срамежлив. Предпочитам да говоря за работата си. Защо всички искат да знаят все повече и повече за мен? Какъв съм в личния си живот е напълно маловажно.
- Е да…
- Действително. Обичам да съм сам. Чета много. Или просто си седя там. Наслаждавам се на тишината, отдавам се на мислите и чувствата си. Тогава нищо не трябва да се случва около мен. Разбира се, не е добре също, човек да бъде толкова много сам. Понякога това е борба.
- Добре, и къде намирате това спокойствие?
- Винаги там, където живея в момента. Точно сега е Лос Анджелис, моята родина, имам къща там. Нямам корени или традиционно семейство. Роден съм в Бейрут, в детството си често се местехме, често трябваше да сменям училището. Мен ме формира това чувство, никога да не принадлежа някъде истински. Бях аутсайдер.
- Успехът направи ли Ви още малко по-самотен?
- Не, естествено имам приятелства, но те не са толкова дълбоки. Нямам стар, най-добър приятел, който да ми дава мъдри съвети. Което няма нищо общо с успеха, а просто нещата се развиха по този начин.
- Киану Рийвс, самотният вълк.
- Чак толкова лошо не е. Но аз си обичам понякога да бъда сам. Харесва ми да карам мотора, възможно най-бързо, обичам това. Точно след работа, когато съм толкова неспокоен, имам нужда от това. Да карам в посока Тихия океан през каньоните, великолепно. Също така имам участие като собственик в една фирма, която произвежда велосипеди.
- Вече направихте и няколко произшествия.
- Да, вярно, но се отървах леко. Опитвам се да се придържам към правилата за движение. Не винаги се получава.
Киану Рийвс
Stern.de; превод: Господин Тонев, Cao.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар