Подписът на простака – или опашката на прасето

Полуобразовани самодоволни хора с власт, за които културата и духовността винаги отстъпват пред партийния и държавен лозунг: „Усвояване, усвояване, усвояване!“
 
„Сит търбух – за наука глух“. И една свинска опашка, която уподобява подписа на Първия партиен и държавен ръководител. 

Днес можеше да е метафора на случващото се в България, обаче е отпреди близо половин век.

През 1968 година в „Лютите чушки“ – книжле с пиперливи епиграми на Радой Ралин, илюстрирани от Борис Димовски, подписът на Тодор Живков – първи секретар на ЦК на БКП и председател на Министерския съвет на НР България, е усукан като свинска опашка, а отгоре се мъдри „Сит търбух за наука глух“.

Днес подписът на простака е навсякъде. Рушенето на сгради – паметници на културата, в Пловдив и Харманли, стиропорът на крепостите и фалшивите тухли на Ларгото…

Това съвсем не е варварство. Иначе би било уместно извинение – нецивилизовани диваци. По-жестоко е – полуобразовани самодоволни хора с власт, за които културата и духовността винаги отстъпват пред партийния и държавен лозунг: „Усвояване, усвояване, усвояване!“

На простака не му пука колко старо е мястото, ако може да го „построи“ наново за милиони. Нищо, че ще заприлича на декори от „Ню Бояна филм“. Простакът казва, че „ако не я бяха разрушили тая сграда, никой нямаше да се забележи“ – не го е срам, че с нея и други като нея е спечелил приз за столица на културата.

„Не ми пука каква му е историята, важното е колко ще усвоим за/от него!“ Така мисли простакът.

Ако простакът можеше, щеше да „дострои“ и Колизеума с блокчета „Итонг“. И да поръча гипсови статуи на Партенона, като ония пред пещерата Леденика. Добре, че не може.

Простакът казва „Стига сте крякали“ на журналистите, част от които все още искат да му пипнат мускула. И нарича политическите си противници „гадове“.

Простакът обича да фамилиарничи с известни хора, говорейки за тях на малко име. Простакът е готов да продава мускали със „светена вода“ от Плиска. Простакът не се опитва да търси документи кое е паметник на културата – и кое не, като например „Никотиана“ в Пловдив или часовниковата кула на Сахат тепе.

Простакът казва на археолозите, които му бавят магистралата („Струма“) – и съответно усвояването на парите, да си събират керемидките (тракийски некропол) и да се разкарат.

Простакът има храносмилане, но няма дух. Простакът мисли за културата така – таз година полукултура, догодина цяла.

Простакът изобщо не се интересува от историята, защото смята, че я пише. Обаче не знае, че историята мери с други мерки – и място за „свински опашки“ няма.

Ureport.bg