Големите пари обичат тишината.
Това ще чуете да повтаря всеки банкер (Цветан Василев и Иван Искров например го употребяваха).
Национална компания "Железопътна инфраструктура" определено не е банка, но спокойно може да обяви този слоган за водещ в работата си. Защото парите, с които оперира, наистина са много, а тишината е основен принцип при разпределянето им.
Наследникът на недвижимата част от имуществото на някогашния държавен мастодонт БДЖ е огромна компания, с хиляди хора, стотици подизпълнители и оперира с милиарди левове бюджет.
Начинът, по който се управлява той обаче, понякога е необясним, а друг път е просто смешен, граничещ с престъпната небрежност.
Това е компания, която дава поръчки за стотици милиони, но въпреки това остава извън фокуса на вниманието. Внезапната инициатива на прокуратурата да извади фиктивните договори на депутата от ДПС Илия Илиев, който е получавал пари от НКЖИ де факто за нищо (както твърди обвинението), потъна без последствия в мълчаливото поле, което обгръща дружеството.
Точно така потъват и други скандали - около поръчката за Централна гара например или конкурсът, в който НКЖИ отстранява сама себе си, за да даде договор за над 40 млн. лв. на същия Илиев.
Не е новина, че България няма адекватен жп транспорт. Причините за това са много и далеч не се изчерпват с НКЖИ. Но част от обяснението със сигурност се крие и в начина, по който мастодонтът харчи парите си.
Предвид сумите, които тепърва ще се излеят там в новия период, е добре да се запуши първо черната дупка.
Capital.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар