"Вяра пак в душата ми вдъхни, душа в тревоги земни уморена..."

Днес се навършват 150 години от рождението на големия български поет Пенчо Славейков.

Той е един от най-големите творци на следосвобожденската ни литература, централна фигура в лидературния кръг "Мисъл", бивш директор на Народната библиотека и Народния театър.

Той е предложен за Нобелова награда за литература за поемата си "Кървава песен" от неговия шведски преводач.

Най-малкият син на поета, учителя, издателя и политика Петко Славейков е роден на 27 април 1866 г. в град Трявна.

Още в детските години при инцидент получава тежки увреждания, с които ще се бори през целия си живот и работата му ще изисква невероятни усилия. Лечението му у нас и в чужбина не дава резултати и той търси спасение в творчеството, а страданието и самовглъбяването стават основни негови теми.

През 1892 г. Славейков заминава да следва философия в Лайпциг. От там сътрудничи редовно на списанията „Мисъл“ и „Българска сбирка“, създава поемите „Ралица“, „Бойко“, „Неразделни“, и други класически епически песни, първите глави на епопеята „Кървава песен“, много от миниатюрите в „Сън за щастие“. Много полезно за неговото творчество се оказва познанството с Мара Белчева, с която имат сходни интереси като поети и писатели и остават близки приятели за цял живот.

Освен епическата поема "Кървава песен", значими са и неговите стихосбирки "Сън за щастие" и "Епически песни" и антологията - литературна мистификация "На острова на блажените".

Умира на 46 години в Брунате, Италия, където по-късно е поставен негов паметник. Останките му са пренесени в България.

На 18 април тази година Българската народна банка пусна в обращение медна възпоменателна монета по случай годишнината.


 Молитва

Пенчо Славейков

Господи, към мен простри ръка
и укроти духът ми безпокоен;
за Тебе искам аз да съм достоен.
Служителя си, Господи, призри.

То вяра пак в душата ми вдъхни,
душа в тревоги земни уморена, -
в минутното за вечното родена,
Ти пътя й към него проясни.

В душата ми е демон нокти впил,
зъл демон на съмнение упорно,
и истината в нея угасил

со своето дихание тлетворно...
Пални отново в нея Твоя плам -
на истина да стане тя пак храм.

Пенчо Славейков

ИА КРООС