Зима

Зима
Пролет

4 април 2016 г.

Минавам през теб като вятър

Аз съм вятърът, който едни усещат, а други не. Въпрос на дебелокожие му казват...
 
Аз съм… всичко друго, но не и вятър.

Аз съм.

Заглавие на новина. Заглавие на гореща новина. Заглавие на споделена новина. Заглавие, което обикновено подминават, докато сутрин в градския транспорт всеки цъка на модерния си телефон с интернет, формат, на който вестниците са дядо. Дядото обаче никога не е бил подминаван, напротив, радвал се е на всеобща почит и доверие. Аз съм новината, която ще скролнете нагоре мимоходом. Аз съм вятър.

Аз съм вятърът в косите. Докато пресичате пешеходна пътека и Ви отнася шофьор, който си е купил книжка, а не е доказал, че де факто наистина знае правилата и умее да шофира.

Аз съм вятърът, който усещате за последно, докато Ви пребива шофьор с книжка, поради причина или поради липса на причина, докато шофирате на път да оставите детето на училище, на детска градина,  на път за работа, на път за някъде …

Аз съм вятърът. Този, който съпровожда ковчега, поради лекарска грешка, останала ненаказана, защото е очеизвадна, но недоказуема… Или пък поради друга недоказуема причина, със спряно поради нелогични причини производство от Прокуратурата, която е ненаказуема!

Аз съм вятърът. Който е чул воплите на пенсионерите, пребивани за левче от ненаказуеми престъпници.

Аз съм вятърът. Този, който свисти на 3000 метра височина и чува писъците на обречените.

Аз съм вятърът, който чува изстрелите на ненаказуемите, когато разстрелват десетки невинни, захвърлени по пустинната земя.

Аз съм вятърът, който чува плача на децата, плача на родителите им, защото съдбата е сурова. Плача на българските деца, плача на децата на бежанците. Аз съм вятърът, който чува как българска майка продава дрехите си, за да набави средства за лечението на своете детенце. Аз съм вятърът, който е бил там, когато русокосата жена е давала вода на прегладнялото детенце с друг цвят на кожата, заснетата снимка просто потвърждала, че вятърът е бил просто там.

Аз съм вятърът, който чува жалните стенания на пребити животни.

Аз съм вятърът, който вижда и усеща. Всичко.

Аз съм вятърът, който преминава през теб в европейския работен делник, в европейския лежерен неделник.

Аз съм вятърът, който може да бъде нежен морски бриз или торнадо сред океана.

Аз съм вятърът. Този вятър, който векове наред броди в човешката история. Аз съм вятърът, който е повявал, докато Ева е предлагала забранения плод на Адам. Аз съм вятърът, който е разсявал семената на човешкия труд и земеделие, в ерата на човешкия зародиш. Аз съм вятърът, който е бил там, при сътворението на религиите. В основите на всяка от тях стои добротата и човешката чиста душа.

Аз съм вятърът, който едни усещат, а други не. Въпрос на дебелокожие му казват.

Аз не съм вятър!

Аз съм само Човек!



Диди Сердева,  Delo.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар