На тази дата много страни в света честват обществените и икономически постижения на работническото движение.
Денят е един от официалните празници в България. За първи път опит за честване на 1 май у нас се прави през 1890 г. от Топографското дружество. През 1939 г. 1 май е обявен за официален празник, а от 1945 г. комунистическата власт започва да чества празника всяка година.
И след края на комунистическия режим през 1989 г. 1 май продължава да е официален и неработен ден, но държавната власт не се ангажира с организирането на масови прояви, както по времето на социализма.
Историята на празника се свързва с международното социалистическо движение през 19 в. и работническите протести за зачитане на елементарните социални права.
Началото се поставя на 1 май 1886 г. в САЩ, когато профсъюзите провеждат неофициална национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне четирима.
На 4 май по време на последвалия протест срещу полицейското насилие сред полицията е хвърлена бомба, при която загива един полицай и шестима са ранени. Набързо са осъдени и екзекутирани седем анархисти, впоследствие оправдани като невинни.
През 1889 г. учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго.
Празникът е честван и в Германия по времето на Третия райх под името „Имперски трудов ден“ (Reichsarbeitstag).
Традиционно на 1 май се отбелязва Деня на труда. Реално обаче, всеки ден стотици работни места се закриват завинаги, а от друга страна, нараства броят на работещите в неформалната икономика като там най-големите групи са тези на надомните и домашните работници. Безработицата расте с постоянни темпове и този процес е необратим, защото се корени във внедряването на новите технологии, автоматизирането на производствените процеси и политиката на глобализация и максимизиране на печалбите. Няма свободен пазар на труда, когато на практика всеки е принуден да търси работа на всяка цена.
Денят на труда не трябва да е ден, в който да искаме „повече работни места", когато това няма как да се случи вече. Денят на труда трябва да е ден за освобождаване от ненужен труд, принудителен труд, от експлоатацията, от недостойното заплащане. Той трябва да е празник на намалената работната седмица и получаване на повече време за дейности, които развиват творческия потенциал на човека и трудовата реализация на неговото семейство.
От 6 години, в цял свят Първи май се чества като Ден на Базовия доход, като еволюционна алтернатива за по-добро и справедливо общество. Базовият доход e необходима предпоставка, която позволява на хората действително да избират кога да влязат или излязат от пазара на труда и следователно да има наистина свободна икономика, съобщиха от Българско сдружение за директна демокрация.
Първи май е ден на признание на приноса на работническите и гражданските движения и техните борби и постижения през годините. Ако някога синдикатите са създадени от неформалните работници и са дали власт на работниците, договаряйки 40-часова работна седмица и 8-часов работен ден, то сега глобализацията и технологичният прогрес унищожиха способността на синдикатите да извършват промяна.
Докато автоматизацията на работната сила продължава с темп, при който ще елиминира половината работни места за следващите 20 години, Безусловният базов доход представлява способността да се овласти трудът на всеки индивидуално, особено актуално и необходимо е за самонаетите надомни работници. Способността да кажеш „не" на работодател би имала неопровержим ефект върху увеличението на заплатите, подобряването на условията на труд и социалните придобивки и пр.
Постижението на Базовия доход е постижение на нов договор между работодател и работник, включително правото на работника да бъде свой собствен работодател. Това би означавало нова ера на иновации и предприемачество, при която всички са свободни да преследват целите, които желаят, и всяка работа се признава по своята обществена стойност, а не само наемният труд, както е сега.
Базовият доход е бъдещето на работническото движение и гражданското участие в труда и управлението, към което да се стремим през 21 век. Системата с Базов доход у нас е напълно възможна още днес и въвеждането й зависи от обществено-политическата воля на мнозинството от българските граждани.
ИА КРООС
Няма коментари:
Публикуване на коментар