Един американски комик каза, че най-сетне е станало ясно кои двама ще се състезават за президент на САЩ. Единият е блондинка, а другият се казва Хилари…
Аз обаче съм чужд на несериозния тон. Затова ще се опитам да направя сериозен класов анализ на двубоя между изрусения Доналд Тръмп и Хилари Клинтън в духа на учебниците по исторически материализъм.
Очевидно е, че и Тръмп, и Хилари разчитат на вота на наемния труд. Тръмп е силен сред “сините якички” от бялата раса – трудовите хора без висше образование като например свинари, монтьори, миньори, пожарникари, генерали и т.н. Хилари е предпочитана от т. нар. професионалисти - например зъболекари, счетоводители, програмисти, държавни служители и пр.
В миналото и сините якички, и професионалистите бяха едно цяло. Те членуваха в профсъюзите и гласуваха за Демократическата партия, която им се отплащаше с преразпределение на благата от богати към средни и бедни. Постепенно обаче Демократическата партия се фокусира върху по-горната прослойка - аристократите на наемния труд, и остави сините якички на волята на капковото напояване (ефекта на просмукването).
От това се възползва Републиканската партия, която приюти част от широките бачкерски масис маргинални каузи като например забрана на абортите, война с дарвинизма и хомосексуализма, съскане срещу “държавата бавачка” и, разбира се, зле прикрит расизъм. Така част от бачкерите започнаха да гласуват в полза на милионерите и това направи възможна “консервативната революция” в САЩ.
Но да добавим и расовия фактор, който, както казва Прудон, е субстрат на класовия. Или не беше ли Платон? Негрите си харесват кошарата на Демократическата партия, защото през 30-те и 50-те години тя им даде работа и добри заплати, а през 60-те поведе битката срещу дискриминацията. “Латиносите”, повечето потомци на имигранти от Мексико и Куба, също клонят към демократите, защото те са по-доброжелателни към нарушителите на границата.
И обратното, белите “сини якички” и “червени вратове” мразят имигрантите, защото те отнемат работните им места и натискат надолу заплатите. Затова те подкрепят Републиканската партия, която по традиция не обича чужденци, особено влезлите в САЩ без виза.
Така до 2008 г. всеки си мируваше в своите заблуди. Но след кризата неравенството в САЩ рязко отскочи до небивали исторически величини и трудът взе да си припомня фундаменталните класови интереси. През лятото на 2014 г., когато индексът Дау Джоунс достигна рекордни стойности, три четвърти от американците бяха убедени, че икономиката все още е в рецесия. И тя наистина е в рецесия за бачкерите. Във възход е само за милионерите и за “професионалистите”. Те са доволни, доходите им растат. Така елитът на средната класа се разведе със своята средна класа и я изрита на улицата.
Затова белите бачкери се усетиха предадени, а черните – изоставени.
Старите схеми за контрол взеха да се пропукват. Класовото съзнание взе да пречи на расовото. Например негрите гласуват за Барак Обама, защото е негър, но са разочаровани, защото и той се оказа човек на “Уолстрийт”. Хилари също е човек на “Уолстрийт”, но не е негър.
И белите, и черните са единни в омразата си към търговските споразумения. След подписването на Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА) през 1994 г. големите заводи се преселиха в Мексико. И вместо чернокожият работник да сглобява автомобили срещу 30 долара на час плюс пълни здравни и пенсионни осигуровки, сега той се радва, ако го наемат да продава бургери срещу 10 долара на час. А за осигуровки – изобщо забрави! Но вместо да ограничи действието на НАФТА, Обама придвижи с велик ентусиазъм още 2 споразумения за свободна търговия – тихоокеанското и трансатлантическото.
Черните подкрепиха Обама с велик ентусиазъм през 2008 г. и от немайкъде през 2012 г. Но на междинните избори през 2010 и 2014 г. те не излязоха да гласуват. Така републиканците превзеха и двете камари на Конгреса, а Обама стана “куцо пате”.
И ето че милиардерът Доналд Тръмп обещава да развали НАФТА и да върне заводите в САЩ. Никой друг републиканец не го казва. В другата партия същото обеща Бърни Сандърс – и също постигна неочакван успех.
Но я си представете, че сте негър от Детроит. И ненавиждате Тръмп, защото хем е бял, хем си е сложил оранжева лисица на темето. Но пък Тръмп обещава да ви върне завода, където едно време изкарвахте по 30 долара на час. Няма ли да сте раздвоен между инстинкта на расата и зова на класата?
Дали случайно или без да иска, Тръмп напипа дамара на работническата класа. Впрочем едно време същото е направил и Хитлер в Германия.
През 2012 г. около 59 на сто от белите гласуваха за белия Мит Ромни, а черният Барак Обама взе едва 39 на сто. Затова пък Обама взе 93 на сто вота на чернокожите срещу едва 6 за Ромни. За него гласуваха и 71 на сто от латиносите срещу 27 на сто за Ромни. Значи вместо класова война виждаме расова война. Но цветните прииждат, а белите са обречени. През 1980 г. цветнокожите и латиносите са едва 12% от избирателите, но през 2012 г. вече са 28 на сто. Ами ако утре са 60 на сто?
Затова републиканците се опитаха да се харесат на латиносите.
За негрите те въобще не се и надяват. Сенаторът Марко Рубио, който е син на имигранти от Куба, внесе проектозакон за имиграционна реформа, която дава пътна карта на незаконните имигранти към гражданството. Целта бе да се вземат повече гласове в щатите, където броят на латиносите се увеличава най-бързо - Колорадо, Невада, Флорида и така нататък.
Тръмп грубо изтри тази стратегия от дъската, като обеща да изрита нелегалните от държавата. Той обърна географския вектор на републиканското настъпление от расово умилкване към класово настъпление. По принцип президентската битка се води за 7-8 “люлеещи се” щата, които гласуват ту за едните, ту за другите. Останалите са твърдо определени. Тръмп изостави споменатите по-горе географски мераци на републиканския елит и се насочи към “ръждивия пояс” – Пенсилвания, Охайо, Мичиган, Айова, Уисконсин. Миналия път тези щати гласуваха за демократите и сега се чудят защо. Защото там основният ландшафт са все по-ръждивите изоставени заводи.
Явно Тръмп се кани да надцаква расовия интерес с класовия.
И обратното – Хилари ще бори класовия интерес с расовия, тя е голяма приятелка на всички негърски организации. Но пък никой не очаква от нея да отмени НАФТА и да спре Трансатлантическото споразумение. Така че Хилари вероятно ще забрани на полицията да арестува негри без повод. Но пък когато още заводи пускат кепенци, ще има все повече поводи.
Ако Сандърс бе спечелил надпреварата сред демократите, за него щеше да работи и расата, и класата. Освен това всички знаят, че Тръмп е фурнаджийска лопата, докато Сандърс наистина е верен на думите си.
Ето защо според проучванията Хилари води Тръмп с едва 6,5 процента, леснопреодолима разлика. Не се знае дали дружбата с негърските организации ще накара негрите да гласуват. Но пък Тръмп поне на думи е силен там, където Хилари е слаба – във фундаменталния класов интерес на работника.
Сандърс бие Тръмп много по-убедително, с 13,4 на сто според обобщените данни на RCP. Той е силен там, където е силен и Тръмп. И освен това е силен там, където Тръмп е слаб. За да изтика Сандърс, Хилари се придвижи много вляво, направо си наметна социалистическа кожа. След номинацията тя планира да се върне вдясно. Но пък както вървят нещата, Тръмп ще цъфне на мястото на Сандърс, вляво от нея.
Затова според мен до изборите и двамата ще говорят като ученици на Маркс. Но който и да победи, след изборите ще имитира Рейгън. След революционно лято ще дойде неолибералната зима и ударението ще падне върху производството, което създава най-много работни места – бомбите.
Валери Найденов, "168 часа"
Няма коментари:
Публикуване на коментар