Стоичков стана Ицо Хазарта

Футболистът си продаде биографията, за да рекламира лотарийни игри

Огромен празен стадион с угаснали светлини, на който се появява силует, разпознавайки се веднага, че е фигурата на Христо Стоичков. Светлините светват и глас зад кадър с пловдивски диалект започва да говори: 

„На девет започнах да играя. На дванайси ми казаха, че ни ставам. На двайси - да забравя за спорта! И още преди да съм започнал да светя - да угасна! Но аз знам, че единственият начин да спичелиш, е да играиш!".

Заснета по ефектен начин, на фона на вълнуваща музика, от няколко седмици насам в ефира не спира да се върти историята за успеха на Христо Стоичков. Мотивиращата биография на футболиста би заслужила аплодисменти, ако в края на рекламния анонс не става ясно накъде бие Ицата: „Който играе пичели, който не играе - не пичели".

Историята на един от най-успешните ни футболисти всъщност не агитира към личностно развитие, покоряване на върхове и успехи, а към... хазарт - търкане на билетчета и талони, които дават милиони обещания за печалба на финансово и душевно беден народ. 

С търкане на билети ли обаче забогатя Стоичков, или с дългогодишно потене на зеления терен?

Че всяко нещо си има цена е отколешна мъдрост, но трябва ли Стоичков да застане с името си и най-вече с пътя си към върха, за да призовава народа да търка билети? От висотата на успехите си, претенцията за състоятелност и космополитност Камата пада на нивото на новопоявили се чалгаджийки, които също агитират народа да хваща стотинката и да търка детелинките.

Не спечели ли Стоичков достатъчно пари, за да отклони елегантно офертата за реклама, или просто всеки изкаран грош е важен, независимо зад какво послание заставаш? От камбанарията на своите 50 години, за които обра бравурни аплодисменти на грандиозния си юбилей през май, Камата отдавна трябва да е узрял, че славата, най-вече на спортистите, е да носят послание за състезателен дух навсякъде по терените и тепихите, но не и над билетчетата със зодии и детелинки.

Трябва ли да разказваме за други световни спортни величия, далеч по-млади от Ицо, чийто медиен образ е експлоатиран за каузи, но какви - достъп до питейна вода в замърсени райони, построяване на училища, където децата дори не знаят азбуката, а само преди месец Бекъм раздаваше кондоми в Африка и разказваше колко е важна протекцията по време на секс.

Някои ще ахнат, че това са добре платени медийни театри, но отново - не са ли далеч по-важни каузата и посланието, зад които заставаш? 

Защото макар излязъл вече от игрището, Христо Стоичков трябва да остане в паметта на малки и големи с успехите си и категорично биографията му трябва да е пример за добруването на обществото, вместо да го изпраща в тото пунктовете.

 Николай Марков, Vsekiden.com