Президентските избори ще бъдат насрочени от Народното събрание.
Логичната дата за първия тур според мен е 23 октомври. Да видим какви са интересните сюжети, които се очертават?
Референдум с избори. Когато заедно с национални избори има допитване до народа, това леко разсейва публиката от основните избори, защото тя трябва да се подготви да отговори на различни въпроси. От друга страна, масовата практика в Европа е с национални избори да се прави и референдум.
Има подозрение, че ако се направи само референдум, активността ще е по-ниска от активността на последните парламентарни избори и няма да има задължителност на решението. Както стана с референдумите през 2013 г. и 2015 г.
Десни, леви и независими. На изборите наесен очакваният победител е кандидатът на ГЕРБ, който и да е. Въпросът е дали левицата ще успее да се обедини и сериозно да заплаши кандидата на ГЕРБ. Това е интригата. Ако има обединена дясна кандидатура за президент, тя евентуално може да се бори за победа на първи тур. Според мен обаче десницата ще се обедини между двата тура, за балотажа.
Същото важи и за левицата. Мощно ще се включат и независими кандидати и ще има разсейване на гласовете, поради което вероятността да има избран президент на първи тур не е голяма.
(Впрочем крайно време е да престанем спора кой е десен и кой не. ГЕРБ е член на Европейската народна партия, при това ГЕРБ е най-голямата партия у нас член на ЕНП. По същия начин както БСП е член на ПЕС.)
Патриотичният фронт има вероятност да издигне собствена кандидатура, евентуално подкрепена от “Атака”, или да подкрепи една от двете “големи” кандидатури. Предполагам обаче, че ще издигнат кандидат, за да се преброят.
Интересен въпрос е дали ДПС и ДОСТ ще подкрепят един, или различни кандидати. Както обикновено, ДПС най-вероятно ще изтъргува подкрепата си. В това няма нищо лошо - в политиката подкрепата се търгува. Тук си струва да отбележим, че понякога гласовете на ДПС са имали решаващо значение за избора на президент - на вотовете през 1992 г. и 2001 г., понякога са нямали - например на изборите през 1996 и през 2006 г.
Защо са важни за ГЕРБ. Президентските избори на два пъти са означавали обръщане на политическата тенденция, смяна на политическия курс и са имали значение, надхвърлящо конкретния избор на личност. През 1996 г. с избора на Петър Стоянов започва крахът на левицата и възходът на обединените демократични сили. Само 5 г. по-късно, през 2001 г. същото нещо направи БСП - с победата на Георги Първанов започна връщането на левицата във властта, като през 2005 г. парламентарните избори бяха спечелени от БСП и дойде правителството на тройната коалиция.
В този смисъл някои хора може би се надяват, че ще се прекрати тенденцията ГЕРБ да печели всички избори. Затова за ГЕРБ е важно да спечели президентските избори, ако иска да продължи да управлява безпроблемно.
Издигането на кандидати. Ако някоя партия смята да издига кандидат, който не е много известен, не е лошо да побърза (ако е добре познат, може да си позволи лукса да се бави). 23 септември е последната дата за издигане на кандидатури. А юли и август ги бройте отпускарски, никой не се занимава през тези месеци с политика в България.
Проф. Михаил Константинов, "24 часа"
Няма коментари:
Публикуване на коментар