Едно наглед рутинно и скучно пътуване на националния отбор, каквото трябваше да е участието в турнира „Кирин къп” в Япония, се превърна в историческо. Разбира се, в негативна светлина.
За първи път от 69 години насам България допуска седем гола във вратата си – за последно това се случва през 1947 г., когато Унгария ни разгромява с 9:0. Общата голова разлика след погромите от Япония и Дания 2:11 се доближава до антирекорда от 1933 г., когато губим последователно от Румъния и Гърция с общ резултат 0:11. Ето това е история!
Отдавна спряхме да очакваме положителни емоции от националния отбор. Впрочем, ако слушаме треньора Ивайло Петев, няма място за притеснение, отборът се развива в положителна насока. Дори беше на косъм от равенство на почивката срещу Япония. Едни четири гола го разделиха от това сериозно постижение. Малшанс, просто малшанс.
Защо се случиха тези две катастрофални загуби? Чухме ли анализ, чухме ли смислено обяснение, чухме ли извинение и изваждане на поуки? Нищо подобно. Вместо тях ни бе поднесена поредната порция лицемерие и дебелоочие. „В края на сезона, когато е време за почивка, на никого не е приятно да бъде в лагерна обстановка“ – това каза селекционерът Ивайло Петев преди заминаването за турнира. Кратко и ясно. С други думи – отишли на почивка нашите. И някъде между приятните ваканционни занимания ги изкарват да тичат 90 минути на стадиона. Че и имат смелостта да им изискват да скачат по-високо от "снажните" японци. Наглеци!
Безумно слаба защита, неориентиран вратар, апатични халфове, отсъстващо нападение. Това е краткото описание на плачевното състояние, което демонстрира туристическата група на Петев. Той самият обаче е изключително животно. Японското цунами се оказа неспособно да го удави, само му свали гащите. Оставка все още няма, но и отнасянето на дрехите му бе достатъчно, за да лъсне пълната му несъстоятелност за треньор от високо ниво, каквото все още би трябвало да се изисква за националния отбор. В каквото се въвлече Петев напоследък – успява да го провали и да стане за присмех. Европейските квалификации бяха пълно фиаско.
Надсмиваше се Петев на играчите на ЦСКА, а месец-два по-късно те прегазиха един куп професионални отбори и триумфираха с Купата на България. Това се казва селекционерски нюх!
Турнето в Япония е черешката на тортата, от която в сюблимния момент гол трябваше да изскочи Петев, да избяга засрамен и да се скрие за дълго време от футболния ни небосклон. Вместо това той продължава да се прикрива зад изтъркани оправдания като „с това разполагам”, „нямаме по-добри играчи” и още, и още… С подобна група туристи обаче Любослав Пенев победи Япония на същия този турнир с 2:0, а след това бе близо до това да класира националния на световно първенство.
За Петев това са недостижими върхове. Той би бил доволен на 0:0 на полувремето. И се ядосва, че го е изпуснал с индивидуални грешки на защитниците. Едно друго любимо оправдание. А кой ги е довел тези играчи? Кой ги е подредил така на терена? Кой им е казал с кой компонент от играта на съперника да внимават? Това няма как да им го каже спасителят на басейна, нито барманът в нощния клуб. За това се иска треньор, който изисква, мотивира, ограмотява тактически играчите. Независимо колко некадърни са те. Когато нивото на треньора е по-ниско от това на треторазредни играчи обаче, резултатите са неизбежни. Тези, историческите резултати са неизбежни.
Затова отсега си знаем какво ни очаква в квалификационната група в компанията на Франция, Швеция и Холандия. Сигурно за тези мачове Петев ще свали критерия и ще гони равенство до 15-ата минута… Но и в това се съмняваме да успее. Най-добре ще е, ако изобщо не му се дава право на опит. До есента има достатъчно време новият треньор да се запознае с играчите и да започне малко от малко да избутва кораба към по-дълбоки води.
Защото още няколко месеца оставен в тинята, в която го вкара Петев, след това направо ще е готов за скрап.
Ивайло Петев е толкова неадекватен, че скоро ще се радва и на равенство до 15-ата минута
Стоян Генов, "Новинар"
Няма коментари:
Публикуване на коментар