Това наистина е голямо събитие и неслучайно толкова много хора се развълнуваха дълбоко и започнаха да търсят начин да посетят някоя от едва трите обявени дати.
Шоуто „The Best of Rainbow and Deep Purple“ на фестивала Monsters Of Rock в Германия се състоя на 17 и 18 юни, а му предстои и концерт в Бирмингам, Великобритания на 25 юни.
По-долу можете да прочетете и репортажа на Владимир Драгиев, който ще ни разкаже за преживяното от първо лице. Снимките в галерията също са негово дело.
„Щом се появи новината, че Ричи Блекмор се връща към рока за няколко концерта, започнах да следя за всяка новина за такова събитие. Оказаха се три концерта - два в Германия (под шапката на т.нар. фестивал Monsters of Rock) и един в Бирмингам. Последният беше разпродаден още на предварителните продажби. Аз лично чаках до посреднощ, за да направя онлайн поръчката на билети. Трябва да се отбележи, че германците са изключително организирани в това отношение. Билетите бяха пуснати в продажба точно в посоченото време и пристигнаха по пощата в срок, т.е. липсваха типичните проблеми, пред които се изправяме в България обикновено. Ноември 2015г., билети купени - Ritchie Blackmore's Rainbow @ Bietigheim-bissingen на 18.06.2016.
Половин година по-късно, още при пристигането на самото място, направи впечатление страхотната организация - стюарди насочваха колите към паркингите, които бяха няколко и бяха доста големи. Имаше разположени табелки, оказващи посоката, в която се намира сцената. Имаше отделен паркинг за кемпери и каравани, който беше добре запълен. Ходенето от най-отдалечения паркинг до сцената отнема около 10 минути през приятен парк.
Oще на паркинга прави впечатление, че средната възраст на публиката е може би около 45-50 години. Нещо очаквано предвид групите, а и в същия момент се провежда Hellfest във Франция, където най-вероятно се намират децата на хората дошли да гледат Rainbow.
Изключително спокойно влизане, въпреки многото хора. Опашката се движи бързо, без блъсканици и нерви. Мястото за концерта е под един голям виадукт, организаторите бяха направили два входа, през които се влизаше бързо, въпреки щателната проверка от охраната и многото публика. Предполагам, че на място имаше между 12 и 15 хиляди души. Говореше се за 12 хиляди, но бяха повече според мен. После се разбра, че събитието е било разпродадено.
Плюсове, които трябва да се отбележат и да се видят от българските промоутъри:
+ Стройна организация на входовете, бързо влизане, въпреки щателната проверка.
+ Никакви опашки за бира. Имаше доста барове, с достатъчно персонал. Обслужваха бързо и адекватно. Не видях посетителите да мрънкат за цената, както в България правим винаги. 5 евро за бира + 1 евро за пластмасова чаша за многократна употреба. Не видях дали чашите се връщат после. Самата бира не беше нищо особено - фестивална наливна водичка, не особено силна. Докато отпивах, мислено благославях организаторите на Wrong Festival, който идва през уикенда, защото там се залага на качеството и се пие бира, а не вода!
+ Аварийни изходи в загражденията! Специално обозначени със зелени флагове към тях.
+ Много заведения за хранене от най-различен тип: вурстове, бургери, китайска храна, пици, дюнери, сладолед и др. Всичко това във фестивалната зона. Не видях да имаше големи опашки.
+ Цялата зона от сцената до озвучителния пулт беше прясно насипана с чакъл, за да не е кално! Мястото е потенциално блато, а през последните два дни беше валяло доста. Резултатът от усилията - липса на кална баня
Гръмко звучащото Monsters of Rock Festival всъщност си беше фестивал от български тип, т.е. концерт. Предварително обявеният график беше спазен до минутата и всички групи и изпълнители започнаха навреме.
Първи на сцената се качи Hans Werner Olm, който очевидно беше някакъв германски комик, изпълняващ акустични кавъри на известни песни на немски. „Purple Rain” на немски е едно от най-ужасяващите неща, които съм чувал някога на живо. Публиката също не беше особено очарована и си пролича.
Учудващо за мен, втори на сцената, около 17:45 се появиха Thin Lizzy. В състава им гостуваха барабанистът на Judas Priest Scott Travis и басистът на Aerosmith - Tom Hamilton. На вокалите беше Ricky Warwick. Свириха около час и половина стегнат сет, без много прекъсвания и паузи между песните, включващ най-големите им хитове. Естествено беше отдадена почит и на починалия Фил Лайнът. Звукът беше на ниво, съвсем леко омазан за първите една-две песни, но веднага го оправиха. Единствено клавирите не се чуваха особено ясно, може би защото имаше 3 китари, които да ги заглушават. Публиката видимо се наслаждаваше на песните и попяха на по-известните.
Сетлист:
1. Jailbreak
2. Are You Ready
3. Killer on the Loose
4. Dancing in the Moonlight (It's Caught Me in Its Spotlight)
5. Massacre
6. Angel of Death
7. Waiting for an Alibi
8. Emerald
9. Rosalie
10. Bad Reputation
11. Don't Believe a Word
12. Cowboy Song
13. The Boys Are Back in Town
14. Róisín Dubh (Black Rose): A Rock Legend
15. Whiskey in the Jar
Трети излязоха Manfred Mann´s Earth Band. Очевидно беше, че германците ги харесват. Свириха нещо като прогресив рок с леко джазирано/блусарско настроение. Самият Манфред Ман свири на клавири и концертът се отличаваше с клавирни сола във всички песни. Много добро впечатление ми направи хубавият звук и отчетливо звучащите инструменти, които ясно се отличаваха в тази по-тиха и спокойна музика. Публиката пееше на повечето песни, а и все пак сетлистът се състоеше основно от кавъри:
1. Captain Bobby Stout (Kindred cover)
2. Martha's Madman
3. Father of Day, Father of Night (Bob Dylan cover)
4. For You (Bruce Springsteen cover)
5. Blinded by the Light (Bruce Springsteen cover)
6. Hit the Road Jack (Percy Mayfield cover)
7. Davy's on the Road Again (John Simon cover)
8. Quinn the Eskimo (The Mighty Quinn) (Bob Dylan cover)
След около час напуснаха сцената и за всички останаха 30-те минути чакане преди кулминацията на вечерта, за която бяхме дошли. От малък мечтая да видя Ричи Блекмор на живо. Тук е моментът да обърна внимание на музикантите, които е събрал в текущия състав на Rainbow:
Вокали - Рони Ромеро от Lords of Black. Чилиец, живеещ в Испания, който Ричи определи като кръстоска между Дио и Фреди Мъркюри. За него после.
Бас - Боб Нуво, бивш член на Blakcmore's Night.
Клавишни - Йенс Йохансон, който е известен и добре познат от Stratovarius.
Барабани - Дейвид Кийт, настоящ барабанист на Blackmore's Night.
Малко преди 21ч. публиката осезаемо се сгъсти, настроението беше приповдигнато и хората чакаха. Аз бях заел място около озвучителната кула, където се очаква звукът да е най-добър, а в този случай много държах да чувам добре. Един по един музикантите излязоха на сцената и естествено последен се появи Ричи Блекмор с една от средновековните му шапки на главата.
Започнаха ударно с „Highway Star”. Звукът на моето място беше перфектен, без омазвания, шумове, микрофония или липсващи инструменти от микса. И така продължи до края. Още с „Highway Star” направи впечатление, че темпото е по-бавно. С повечето от по-бързите песни беше така. Явно възрастта на Ричи си казва думата и като добавим артрита и операцията на пръст преди месец-два, очевидно беше, че вече не може да свири толкова бързо, колкото преди. Поне някои определени части. А и по едно време, при леко заиграване с публиката посочи, че има проблем с лявата ръка. Цялото му представяне беше по-мелодично, отколкото тежко звучащо.
Естествено, имаше импровизации във всички песни и почти никоя не се придържаше към студийния вариант. Темпото може да беше с една идея по-бавно, но класата и геният си бяха налични. Личеше си, че знае какво прави, знае какви са му възможностите и определено го прави с кеф. Искрено ме учуди колко много (като за него) интеракция с публиката имаше. От видеата съм свикнал да го гледам статичен и вглъбен в китарата си, но сега показваше доста емоции и се забавляваше видимо. Дори проговори по микрофона, за да представи Рони Ромеро накрая и се пошегува със "On vocals... what was your name?" и после му извика името. Това беше неочаквано!
Хитовете се редиха един след друго като минаваха между Пърпъл и различните периоди на Рейнбоу, естествено основния застъпен беше този с Дио. Аз лично бях изключително доволен от сетлиста, който бяха подготвили. Като бонус дойде „Sixteenth Century Greensleeves”, която не беше изпълнена на предния концерт и подобно на „Highway Star” и „Smoke on The Water”, първият куплет беше изпят изцяло с леко придрънкване на китарата, явно така му беше кеф да свири. А ето и самия сетлист:
1. Highway Star
2. Spotlight Kid
3. Mistreated
4. Sixteenth Century Greensleeves
5. Since You Been Gone
6. Man on the Silver Mountain
7. Difficult to Cure - със соло на клавир и барабани по средата, където Ричи излезе в почивка
8. Catch the Rainbow - за съжаление не направи 15-минутната версия, която сме чували в On Stage, колкото и да ми се искаше и всеки един момент да чаках да избухне онова невероятно соло.
9. Perfect Strangers
10. Stargazer - нещо наистина чакано от много хора, както подчерта Рони Ромеро преди да я започнат.
11. Long Live Rock 'n' Roll
12. Child in Time - с леко заиграване с основния риф от Woman from Tokyo по средата на китарното соло
13. Black Night
14. Smoke on the Water - ликувай народе! Имаше Смоук! Имаше и Блек(мор)! И еднодневни билети!
Ричи, макар и остарял, свири с невероятно майсторство. Огромно удоволствие е да го слушаш на живо как импровизира и променя неща, които си чувал стотици пъти и звучат страхотно, носейки същото усещане. Абе, китарен бог. Точка.
Останалата част от групата не звучеше перфектно сработена. В никакъв случай нямаше грешки, те много добре си бяха написали домашното, но по-бавното темпо остави впечатление за слаба ритъм секция у много хора. Смятам че музикантите бяха идеално подбрани и се справиха на изключително високо ниво, което оправда моите лични очаквания от тях. Все пак говорим за едва втори концерт на въпросните хора. По мнението на зрителите, които са били и на двата концерта в Германия, този е бил по-добър.
А Рони Ромеро пее като звяр! Невероятен глас! Ричи винаги е имал усет за добри вокалисти и този път определено не е сбъркал. Никога не съм чувал глас, който толкова много да прилича на Дио. Ромеро си пееше нещата по собствения начин, като си личеше, че Дио му е идол. Трябва да отбележа, че по време на „Man on the Silver mountain”, той отдаде почит на Дио, което беше прието възторжено от публиката и според мен беше силна постъпка. Предполагам не е лесно да се пеят песни на толкова различно звучащи вокалисти в един концерт. Бях изненадан, когато видях, че в сетлиста от предния ден е попаднала „Child in Time” и не знаех какво да очаквам от нея. Той се справи страхотно. Има клип от въпросния концерт в Youtube.
Изключително съм доволен, че гледах вокалист в силата си, който не се напъва да изкара ноти, които не може. Не мисля, че някой от старите вокалисти на Rainbow би се справил толкова добре, дори и Дуги Уайт.
Песен след песен, неусетно изтекоха почти два часа и концертът приключи, оставящ у мен усещане за една изпълнена мечта.”
Zrock.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар