Президентът Реджеп Тайип Ердоган по крайно твърд начин пресече опитите на представителите на ЕС да поставят въпроса за нарушаване правата на човека в Турция след неуспешния опит за преврат.
А шефът на МВнР Мевлют Чавушоглу постави на Брюксел ултиматум: ако до средата на октомври ЕС не предостави на Анкара безвизов режим, споразумението за бежанците може да бъде прекратено. На фона на тези събития турски официални представители обвиниха Вашингтон в поддръжката на живеещия в САЩ проповедник Фетхуллах Гюлен, обявен за организатор на опита за преврат.
В условията на все по-остро противопоставяне на Запада турският лидер се опитва да разиграва руската карта, за да намали натиска от страна на САЩ и ЕС и да избегне външна изолация.
Своята карта разиграва и Москва: възстановявайки отношенията с Анкара тя получава нов инструмент за въздействие върху ситуацията в Близкия изток и в други стратегически важни региони, а също така разтърсва западната коалиция срещу Русия.
Петербургски дебют
Визитата в Санкт Петербург фактически ще стане завръщане на международната сцена за Реджеп Тайип Ердоган. След неуспешния опит за военен преврат на 15 юли лидерите на ключови западни страни не само не са срещали с турския президент, но даже почти не са общували с него по телефона.
Освен това външният натиск върху Анкара с искането да не допусне по-нататъшни политически репресии расте с всеки изминал ден. Политици от водещите страни на ЕС и представители на Еврокомисията възприемат болезнено безпрецедентната чистка, извършвана от турските власти след предотвратяването на преврата.
Особено възмущение предизвикаха арестите на десетки журналисти, обвинени в подривна дейност и едва ли не в съпричастност към тероризма. Аналогична реакция последва и от Вашингтон. Към западните критици на Анкара се присъедини и генералният секретар на ООН Бан Ки Мун.
Както съобщи заместник-говорителят на генералния секретар Фархан Хак, Бан Ки Мун провел телефонен разговор с шефа на турското МВнР Мевлют Чавушоглу и с президента Ердоган, призовавайки ги да уважават правата на човека и да не допускат „неподобаващо отношение“ към задържаните.
На този фон реакцията на Москва по отношение на последните събития в Турция рязко се отличава от позициите, заети от повечето западни държави и от ръководството на ООН.
След като руският президент Владимир Путин първи от световните лидери се обади на президента Ердоган във връзка с провалилия се преврат, изразявайки своята поддръжка за него, Москва се въздържа от каквато и да е критика към действията на турските власти, която би могла да бъде възприета като „урок по демокрация“.
При тази ситуация опитът на Ердоган да разиграе руската карта като противопоставяне на Запада е не само напълно естествен, но и практически неизбежен.
„Недопустим шантаж“
Към такъв обрат турските власти бяха подтикнати и от обстоятелството, че техните отношения с основните западни държави се изостриха до крайна степен поради редица фактори. Например главният дразнител в отношенията с Вашингтон - живеещият в изгнание в щата Пенсилвания ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен.
Гюлен е бивш съюзник, а днес непримирим противник на турския лидер (именно него Анкара определи като главен организатор на опита за преврат). Турските официални представители начело с президента вече предупредиха Вашингтон – отказът за екстрадиране на Фетхуллах Гюлен в родината му може да нанесе непоправими щети на двустранните отношения.
Основните разногласия с Евросъюза са свързани със спазването на човешките права от Турция. Само че на изявленията на европейски официални лица за „непропорционална реакция“ от страна на Анкара на опита за преврат и прекалено големия брой уволнени и арестувани граждани на страната, президентът Ердоган отговори особено крайно, съветвайки полиците от ЕС да се занимават със собствените си работи и да не се бъркат в турските.
Още един дразнител стана въпросът за предоставянето на безвизов режим на Турция. Турските власти напомнят: споразумението за съдбата на бежанците от Сирия, съществено облекчило миграционното бреме за страните от Европа, беше подписано именно в замяна на обещанието за отмяна на визите.
В интервю за немския в. „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ шефът на МВнР Мевлют Чавушоглу фактически постави ултиматум на европейците – ако до средата на октомври не бъде въведен безвизов режим, споразумението за бежанците, сключено през март, ще се окаже под заплаха.
На думите на Чавушоглу незабавно отговори – също доста твърдо – вицеканцлерът на ФРГ Зигмар Габриел. „При никакви обстоятелства няма да позволим Германия и Европа да бъдат шантажирани“, предупреди той.
Габриел също така приветства решението на германските съдебни инстанции, забраняващо излъчването на обръщение на Ердоган към неговите сънародници, които се събраха на 31 юли в Кьолн.
Висшият административен съд в Мюнстер, а след това и Конституционният съд на страната прецениха, че подобни излъчвания от чужбина противоречат на германското законодателство за масови събрания. Само че в Анкара това решение предизвика възмущение.
Прессекретарят на президента Ердоган Ибрахим Калън определи като „неприемлива“ забраната за излъчване на обръщение на президента към участници в „митинг за защита на демокрацията и против преврата в Кьолн“, който проведоха представители на турската диаспора в Германия.
По думите на Калън Анкара очаква от германските власти „удовлетворяващи обяснения“. Засега турският посланик е отзован от Берлин „за консултации“, а временно управляващият германското посолство в Анкара беше извикан в турското външно министерство.
Имитация на сближаване
Според турските власти подновяването на контактите на най-високо равнище с Русия на фона на стремително свиване на диалога със Запада не следва да бъде разглеждано като внезапна смяна на външнополитическите приоритети на Анкара.
В интервю за телевизия Си Ен Ен-Тюрк Мевлют Чавушоглу характеризира ситуацията така: „Има такива, които се безпокоят от нормализиране на отношенията ни с Русия. Нашите отношения с Москва не са алтернатива на отношенията с НАТО и ЕС“.
Само че, както смятат запитани от „Комерсант“ експерти, стремейки се да бъдат изпълнени исканията му към ЕС и САЩ, напълно възможно е Ердоган да използва отношенията си с Русия за решаването на стоящата днес пред турската външна политика задача: да бъде отслабен натискът от страна на американците и европейците и да бъде избегната изолацията.
„Макар и да не се стигне до радикална промяна в отношенията между Москва и Анкара, президентът Ердоган активно се опитва да разиграе руската карта. Преди предстоящата среща на Г-20, която ще се проведе в началото на септември в Китай, за него е особено важно да получи гаранции, че на срещата на върха на „двайсеторката“ той няма да бъде като отритнат.
Това е една от причините за неговото предстоящо пътуване до Санкт Петербург“, обясни пред „Комерсант“ бившият заместник-министър на външните работи на Русия Андрей Фьодоров, директор на Центъра за политически изследвания. Втора причина за новото сближаване на Анкара с Москва е висящият въпрос за бъдещите отношения на Турция с ЕС.
„Изпълнението на споразумението за бежанците е особено важно за Европа, която е шокирана от наплива на мигранти. Поради това шантажът на Ердоган при определени условия може да сработи. Само че в случай на въвеждане на смъртното наказание от турските власти Европа ще бъде принудена да прекрати споразумението с Анкара“, каза Андрей Фьодоров.
По неговите думи „тогава отношенията с Русия, която няма да реагира толкова остро на въвеждането на смъртно наказание в Турция, ще станат компенсационен механизъм за турската страна.“ „Играта на президента Ердоган е напълно предсказуема. Той се оказа в изолация сред западните съюзници, но Турция въобще не възнамерява да къса с НАТО и ЕС“, е оценката на Виктор Надеин-Раевский от ИМЭПД на Руската академия на науките.
„На турския лидер му е необходим инструмент за натиск върху съюзниците, и Русия е напълно подходяща за това. Още повече, че едновременното водене на война на няколко фронта – и със Запада, и с Русия, и в Близкия изток – не е възможно.“ По напълно прагматични причини Анкара също е необходима на Москва. И в Сирия, където позицията на Турция остава определяща в голяма степен, и в Закавказието, и накрая в енергийната сфера.
Реанимацията на проекта „Турски поток“ може да стане за Русия ефективен инструмент за натиск върху ръководството на ЕС, без да бърза да дава зелена светлина на друг, стратегически важен за нея газопровод - „Северен поток 2“.
"В хода на новото сближаване с Анкара Кремъл получава нов лост за влияние на ситуацията в Близкия изток и в други стратегически региони, и подкопава западната коалиция срещу Русия", каза пред „Комерсант“ директорът на Центъра за стратегически изследвания и анализи "Русия–Изток-Запад" Владимир Сотников.
Максим Юсин и Сергей Строкан, в. „Комерсант“
Няма коментари:
Публикуване на коментар