Зима

Зима
Пролет

8 септември 2016 г.

Смехът на Фараона

А фараонът ги гледа отгоре, поглажда набъбващия си тумбак и им се киска…
 
На бензиностанция на „Тракия“, сутрин.

Заставам на голямата опашка – автобус и няколко коли паркираме по едно и също време – и гледам хората пред мен. Мъж и жена на неопределена възраст над 50 – той с посивяло лице и сиви коси, потиснат и сгушен. Тя – със следи от някогашна хубост – повече някогашна, отколкото хубост. 


Очите й го гледат с пренебрежение – „трябваше да се омъжа за Пешо, а не за теб, загубеняк такъв, ама кой да го знае Пешо, че ще завърти такъв бизнес. И ще вземе такава смотла… аз трябваше да съм до него сега… ама така е – хубавите ябълки свинете ги ядат.“ „Свинята“ до нея се гуши и нарежда – „Едно бяло Виктори, две кафета, три сандвича /хотдог/…“ С майонеза и кетчуп – обявява ръководителката му, гаче ли не е на магистрала „Тракия“, ами си поръчва черен хайвер в ресторанта на последния етаж на Бундестага в Берлин. И без горчица! – отсича владетелката с такъв властен жест към продавачката, сякаш Сципион Африкански дава знак на финална атака на Картаген. 

Но това не е краят. Това е само прелюдията към най-тържественият момент – тегленето на талоните от „Златните пирамиди 3“. Защо 3? Никой не пита. Може да са 5, или 7, или 342 – каквото и число да сложиш на едни „Златни пирамиди“ – то става магическо! Цар Мидас, подай ми солницата! Само я докосни, митически царю, и тя ще се превърне в злато! И ще ръси златна сол върху кетчупа и майонезата в хотдога ми!

Продавачката разперва талоните с обиграно движение – явно го прави по десетки пъти на ден. И тогава – о, чудо! – не ръководителката му, а лично той протяга ръка и тегли талоните. Да се знае кой командва в къщата! Да се знае, че мъж има тука! И протяга ръката си както алкохолик протяга ръка към патрончето водка в денонощния магазин – небрежно, между другото, че той да не е алкохолик, голяма работа – може и без това! 


Ама не може – очите му говорят, че не може. Той това е сънувал, затова се е събудил, затова и още търпи тая до него – защото вярва, че един ден ще й натрие носа; вярва, че един ден фараонът от пирамидите 3 ще му се усмихне! И ще му каже – прокъсани мой робе Славчо, ти от години ми слугуваш и ми се покланяш всяка сутрин със своите пари, почиташ ме в сърцето си и ме пазиш в сънищата си. Дрехи нямаш на гърба си, но си ми верен роб и за моите талони винаги имаш пари. И ето – днес аз, всемилостивият Фараон 3 реших! – след като мога да дам 100 хиляди на оня мангал Малинчо, твоя комшия, дето от един талон ги спечели, то защо да не дам и на теб, Славчо, дето всеки ден си ги купуваш! Готов ли си да те поръся със златен прах, мой верни робе! Хайде, поеми си дъх, вдишай моето благоволение и изкихай злато от носа си!

Един… този вляво… може би е той! Втори, от средата… тая смотана продавачка май нарочно ги крие печелившите! И трети талон – пак от средата! Толкова близо до толкова много пари!

След клетото семейство идва наперен младеж – паднали дънки, татуировка, гел, пиърсинг, поглед в стил I’m sexy and I know it – истински герой от рекламата с кифлите. Бъдещето е пред него, „кифлите“ са в краката му, оная вектричка отвън е втората му кола – първата му кола е Бентли, в сънищата му. Нищо общо със смачканото поколение преди него. Освен страстта към талоните! Пирамидите! Златото на инките! Кинтите на маите! Диамантите на ацтеките!

„Кутия цигари, едно кафе, един сандвич… горчица и майонеза! Без кетчуп! И… дай ми талони!“

Още един верен роб на фараона. „Талони! Близо сме до златото, нали снощи видях оня пенсионер как само с един талон и е спечелил… За кво са му тия пари на тоя пенсионер – той е зел-дал, утре ще умре и за кво са му тия пари! А на мен ми трябват! Много, много ми трябват!“

С бутилка вода и кутия кола в ръце – дошъл ми е редът – излизам навън. Мъжът с посивяло лице е захапал димящата цигара и с присвити очи търка талон, младо момче клекнало до него – ето за кого е бил третият хотдог – търка друг талон, а владетелката до тях пуши отегчено и хвърля поглед крадешком на оня, за когото не е трябвало да се омъжи. „Ясно, и аз съм една загубенячка, щом още се надявам на тоя, мисли си тя, като вижда угасналия поглед на мъжа си – защо ли не се омъжих за Пешо!“

„Може би утре, мисли си на свой ред примиреният. Може би утре фараонът ще се смили. Утре златният прах ще завали. И тогава… ех, тогава… а дотогава – хайде да тръгваме на работа, защото вече сме изхарчили това, което още не сме изкарали“.

Младежът с Бентли-то, което ще си го купи, когато спечели милион от пирамидите, също хвърля талоните в коша и потегля с мръсна газ с уморената си вектричка. „Един ден и той ще спечели! Винаги го е знаел, той си е късметлия, веднъж нали намери 50 лева на главната в Пловдив. И друг път е намирал пари – е, стотинки, ама е намирал. А това е знак… знак за милиони!“

А фараонът ги гледа отгоре, поглажда набъбващия си тумбак и им се киска… така им се киска на тия глупави роби, че се задавя, киха и златен прах излиза от царствените му ноздри.

Радва се височайшата му особа, смее се, забавлява се… И има защо.

Единственият печеливш е фараонът.




Александър Урумов, Afera.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар