Дим в очите

Царе сме да си затваряме очите. Най вече пред проблемите.
 
Най-лесно е да се направим, че не виждаме нещо, и да се надяваме да не стане най-лошото. 

Така е и с пожарната безопасност на болниците. Тези, които трябва да я контролират, казват, че всичко е наред, а тези, които работят там, се молят да не стане белята. 

Правят се проверки. Понякога проформа, понякога просто сложени в рамка от някоя наредба. Да. Пожарните инспектори са изпълнили работата си. Те са направили проверката според закона. Да, ама точките във въпросната наредба са толкова проформа, колкото и проверката. 

Видели сме, че има изправни пожарогасители, значи всичко е наред. Сложили сме отметки на това, че има аварийни изходи - да, значи всичко отново е наред. Има и разлепени неразбираеми схеми за евакуация - да, значи всичко е наред. 

Не са виновни от пожарната. Техните задължения са безкрайно много. Виновни са тези, които не са категоризирали болниците като малко по-специфични обекти. Там не спортуват лекоатлети, а лежат хора, които са неподвижни, упоени или в кома. Дето се вика, тяхната евакуация е малко по-трудна. 

Вина за ситуацията имат и строителите. Всеки иска да мине тънко. Добре, повечето лечебни заведения са стари, строени преди десетилетия, ама тези новите? Една шепа от тях са построени по изискванията. При другите се е спестило, за да има печалба. За кого обаче ще е печалбата, когато стане най-страшното? 

Кръстим се да няма инцидент в болницата, при който да загинат десетки. Единственото хубаво тогава е, че ще се променят изискванията. Ще се напишат нови наредби, ще се назначат комисии – парламентарни, общински, граждански... 

Ще има малко шум, докато не ни влезе отново дим в очите и нещата ще си продължат, както досега. Ще се ремонтират една-две по-големи болници, някой ще си построи нова вила и пак ще си бъдем с насълзени от дима очи, които не виждат нищо. 

Хайде стига вече. Време е да сложим качулките, преди да е завалял дъждът, а не след като вече сме подгизнали. Стига вече сме тичали след събитията. Нека поне веднъж ги изпреварим. 

А ситуацията е буквално като цъкаща бомба. Да не сме лоши пророци, но нещо ще се случи. И то няма да е приятно. Няма да се реши и с една оставка на някой чиновник. В най-добрия случай ще го отнесе някой районен инспектор, който просто си е спазил служебните задължения. 

А те са регламентирани с документи. Документи, по които той и колегите му от пожарната работят. Все пак хората правят всичко възможно, за да не се стига до инциденти, но нека разширим възможностите им. 

Не се иска много. Иска се просто някой да седне и да пренапише малко документи. Е, ще се наложи и да се вложат малко пари, но какво са парите в сравнение с човешкия живот? 

Нима е по-лесно просто да примижим, докато ни дими в очите, и да се направим, че не виждаме проблема, с надеждата, че той ще отмине или никога няма да се случи?

Боян Димитров, "Монитор"