Зима

Зима

22 октомври 2016 г.

А някъде отзад звучи "КПСС-БКП! КПСС-БКП!"...

Кратко историческо deja vu, предизвикано от едни сутрешни "дебати"

Мазихистично гледахте бТВ рано в четвъртък, нали? 


В очакване да станете свидетел на "големия сблъсък" между уж основните претенденти за стола на "Дондуков" 2 - Цецка Цачева и Румен Радев...

Казваме уж, понеже засега като основен претендент се очертава средният пръст, показан от електората чрез отказ от гласуване или зачертаване на квадратчето "Не подкрепям никого".

А "големия сблъсък" слагаме в кавички, защото тя, и прегръдката е вид сблъсък, ама принципно издава други намерения.

Да бяха написали "Голямото гушкане", че да е ясно от самото начало накъде вървят нещата!

Или поне "Голямото потупване по рамото", "Голямото здрависване", "Голямото съгласяване" - все фрази, до една описващи ситуацията далеч по-точно от заблуждаващото "сблъсък".

След близо час мощно съгласяване по почти всички клиширани въпроси, гарнирано с леки хекимянщини в стил "какво ще кажете за медийните пакети" (какво да каже Радев, очевидно не е той човекът, който плаща кампанията?!) и "що го гласувахте така тоя изборен кодекс, че сега да го поправяте в 12 без 5" (удар под кръста, който Цачева поема без остатък, отговаряйки, че бил приет така "за да има консенсус в пленарна зала"... Моля?!), останахме с впечатлението, че гледахме не сблъсък на идеи, а на предизборни щабове, загрижени повече как ще се държи и изказва кандидатът им, нежели какво ще каже и до кого трябва да стигне.

Гледахме състезание по заучени фрази, правилни дрехи и стойки, допустими жестове, усмивки и овладяване на нервите, но не и разговор за бъдещето на разклатената (да не кажем разкрачената) ни родина, за образът ни на държава, на нация, на българи.

В края на тия 48 минути осезателно взе да липсва едно сочно "байхой", па ако ще да е само, за да покажат поне някакво смислено различие, че да има за какво да се хване човек, когато избира...

Впрочем, имаше едно, ама наистина сериозно различие, даже две.

След пълното съвпадение на клишетата по въпросите за националната сигурност, отбраната, външната политика, Европа, НАТО и Русия, най-после цъфнаха две съществени различия:

- Цачева безапелационно заяви, че Крим е в Украйна, а Радев - че живеещите в Крим трябва да решат кой флаг искат да се вее над полуострова им - руски или украински;

- Радев осъди връщането на турски граждани, поискали политическо убежище в страната, а Цачева каза, че е ОК да понарушим малко някое и друго човешко право, стига държавата да е добре...

И тук идва наистина голямата (и единствена) изненада от днешния "дебат". Докато в думите на Радев за Крим няма нищо ново, защото това е позицията на БСП откак въобще възникна конфликта, то съгласието на Цачева с надупването на югоизток явно хвърли повечето фенове на ГЕРБ в тежък смут

- в крайна сметка, ако си десен избирател, законите в държавата, конституцията, защитата на личността и правата й трябва да са основна ценност дори и на нашата объркана територия. А предаването на лица, търсещи убежище у нас, без решение на съда, на държава, където са заплашени не просто правата им, а здравето и живота им, е всичко друго освен законност и уважение към правовия ред.

Карай, важното е да има стабилност, ще кажат някои...

Важно е стабилността да се дължи на законност!

На спазване на конституция, закони и международни договори и споразумения с тази част от света, в която всички съзнателно, доброволно и съвсем умишлено сме поискали да принадлежим. От 1335 години насам сме го решили! Иначе, Аспарух сигурно можеше да си остане и в Азия и добре да поминува там...

Спазването на законите е тънка работа, европейска! А не на пумпалско въртене ту на изток, ту на запад, ту на юг, понеже, накъдето и да се завъртиш, задникът ти е все отзад...

И като стана дума за Азия и задници, няма как да не споменем и началото на тоя предизборен цирк.

Поредното deja vu - бодри комсомолци посрещат висшия партиен и държавен ръководител на входа на телевизията.

Да, знам, че за родените след 1990 г. тази гледка е непозната и слава Богу! Обаче, за бившите чавдарчета, пионерчета и нескопосани комсомолци като нас това си е направо машина на времето!

Това, а също и многолюдните конгреси в зала 1, а после в арена "Армеец", крясъците на Цветанов от трибуната и бурните аплаузи на довлечена от цяла България тълпа със знаменца в ръцете.

Не знаем за вас, но на нас постоянно ни се привиждат конгресите на БКП от 80-те години и даже сме готови да се закълнем, че докато слушахме Борисов на 2 октомври да обяснява, как се налага да се съобразяваме с тоя и оня, за да "пазим стабилността", причу ни се Бай Тошо с неговото "приземяване" и "снишаване, докато бурята ни отмине".
 

Та, тия ситуации на "вече видяно" ни докарват не само визуални, ами и слухови халюцинации. А днес, с тия комсомолци пред студиото, кой знае защо причува ни се едновремешното "КПСС-БКП! КПСС-БКП!"... Така викаха на конгресите, честна дума!

Но ако само викането и козируването по конгреси бяха аналогиите с оня режим, с мед трябва да ги намажем... Аналогията е далеч по-страшна и не се изчерпва с шеговитата констатация, че историята ни върви от Бай Ганьо, през Бай Тошо, до Бай Х*й. Може да си приличат, но лошото е, че еднакво мислят! И еднакво мечтаят за Член 1 на конституцията...

А после се чудим защо кандидатите на БСП и бившата БКП, пласирани сега в ГЕРБ, са като клонинги?!

Даже е странно, че въобще имат разлика и тя е в полза на Радев - въпреки пагоните, той изглежда далеч по-малко послушен от "майката на нацията" с поведение на рапортуваща отрядна ръководителка на 7А клас...

Още един извод може да се направи, но вече с поглед към цялата медийна подготовка за кампанията - планирани дебати, кой с кого, кога и защо... Явно, никой няма и намерение да проведе истински сблъсък в търсене на стратегии, с ясно разделение дясно-ляво, с цел избирателите да получат истинска представа кой кой е в тази игра. Явно, както и досега, медиите допускат публично противопоставяне единствено на удобни тези. И така, до веки веков...

Да живее БКП/БСП/ГЕРБ!



Весислава Танчева, колаж Иван Червенков, No-comment.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар