Пролет

Пролет

2 ноември 2016 г.

Иън Гилан - Човекът глас (видео)

Напрегнат и еуфоричен глас, страхотни крясъци, легендарни балади и желанието да стигнеш до някакъв краен предел в пеенето

На четвърти ноември Иън Гилън, кийбордистът Дон Еъри, композиторът Стивън Бентли - Клайн и софийската филхармония излизат в зала 1 на НДК, за да зарадват верните фенове с епично шоу. Репертоарът на Гилън включва вечните хитове „Smoke on the Water", „Hush", „When a Blind Man Cries", „Perfect Stranger" и много други. 

Специален гост на концерта ще е бандата "Papa Le Gál", в която соло вокал е дъщерята на рок музиканта - Грейс Гилън.
Напрегнат и еуфоричен глас, страхотни крясъци, легендарни балади и желанието да стигнеш до някакъв краен предел в пеенето, до какъвто е предопределено да се докоснат само най-великите музиканти. 


Достатъчно е да изслушаме пак "Child In Time", за да изпитаме възхищение към Иън Гилън - в рамките на десет минути той прекосява всички възможни граници на човешкия глас: от загадъчно лирично пеене до екстатични викове, които пускат електрическо по гръбначния стълб на не едно поколения. 

Спорът кой е по-велик - той или Ковърдейл, е излишен: в сърцевината на "Дийп Пърпъл" винаги ще лежи гласът на Гилън.

Роден е на 19-ти август 1945 г. в Лондон. Израства в работническо, небогато семейство.
Баща му работи като склададжия. Като дете Иън се мести в различни апартаменти със семейството си, докато накрая се установяват в къща в Кранфорд, Хоунслоу.

Става част от "Дийп Пърпъл" през 1969 г. Той всъщност е вторият вокал на групата, след Род Еванс (останал в историята най-вече с парчето "Hush"). На прослушването Гилън - тогава вятърничав младеж със страхотна амбиция и гласови данни - веднага грабва вниманието на останалите от групата. После записват заедно легендарните тави "Deep Purple In Rock", "Fireball", "Machine Head" и "Who Do We Think We Are".

Казва, че когато пише текст, не го вълнува толкова посланието, колкото перкусивната сила на думите (впрочем, Иън е отличен перкусионист и това е втория му голям талант след пеенето). Вероятно заради това всяко "А", "О" и "У", изпято на точното място, за него е по-важно от думата, към която принадлежи. А още от началото на кариерата му, критиката е единодушна: Гилън има такъв глас, че може да спре влак.

Скандалите с Блекмор


Двама гении трудно се дишат на едно място - това е пословично известно. Особено ако страдат от най-различни невротични пристъпи. И Гилън, и Блекмор, започват да изпитват неприязън един към друг само няколко години след създаването на бандата. 


Според хроникьорите на "Пърпъл" първо мерника вдигнал китаристът, но Гилън веднага му отвърнал със същото, вместо да потуши напрежението. Причината е хем неконкретна, хем най-важната за всеки музикант с огромно его: двамата имат чувството, че се засенчват един друг, вместо правилно да отсъдят, че просто се допълват. Когато брилянтните сола на Блекмор замлъкнат, тръгва лиричният глас на Гилън, а Ричи не може да приеме някой да стои над него: дори и изискванията на хард рок музиката все пак да препоръчват, че вокалистът трябва да е фронтмен. 

Освен това Блекмор иска да контролира абсолютно всичко в групата и не дава глътка въздух на останалите, макар да не му отстъпват по талант: особено пък Джон Лорд. Веднъж се стига до там, че след бой между двамата Гилън пуква костица на китката си. Добре, че не е станало обратното, понеже на Блекмор все пак му трябват ръце...

Когато Ковърдейл напуска, за да основе "Уайтснейк", се стига до ситуация, в която Ричи иска от продуцентите половин милион долара, за да се съгласи изобщо да приеме гласовития Иън обратно в състава. "Всъщност, аз бях точно толкова голям тъпанар, колкото и той. Но все пак Ричи продължи малко по-дълго", гласи равносметката на Гилън. 


В младите години, когато Блекмор започвал да прави солата си, Иън бил много доволен, понеже ходел по пъбовете да пийне бира. "Обичам продължителните сола. В добрите стари времена направо ги обожавах, защото ми даваха време да отида до бара и да пийна едно. Казвах на някой от екипа: "Когато Ричи започне да дава вид, че скоро ще свърши, ела до пъба да ми кажеш." Напълно сериозен съм - правех го всяка вечер", споделя Иън. И добавя, че солата на Блекмор са били "неговата лична оргия". "Той просто се потапяше в собствения си свят", спомня си Гилън.

С годините двамата уж говорят, че са се помирили, но май не е съвсем така. Когато стана ясно, че "Дийп Пърпъл" ще бъдат приети в залата на славата през 2014-та, Гилън твърдо обяви, че поканата не би трябвало да включва Блекмор.
 

"Ние сме живите, дишащите "Deep Purple". Не би било съвестно да се мисли за привеждането на Ричи в залата. Би било обидно за настоящия ни китарист Стив Морс", заяви тогава Гилън.

Гласува за "Брекзит"


Впрочем, Иън е върл противник на Европейския съюз и един от защитниците на "Брекзит". "ЕС е една идиотокрация и бюрокрация, която подлудява. Тези побъркани, луди, бюрократични копелдаци от Брюксел направиха своите идиотски правила и изисквания за членство при тях, които убиват свободата ни всеки ден", казва той още преди България да стане член на съюза.

Гилън е също върл противник на интернет и свободното слушане на музика там. Казва, че всеки, който произведе нещо, получава пари за това, но не и музикантът. Въпреки това богатството му е оценено на 40 милиона долара.
 

В последните години е на нож с Роджър Уотърс. Екс фронтменът на "Пинк Флойд" го критикува, понеже пеел в Израел, където Роджър не стъпва никога, понеже смята, че страната е основният виновник за палестинската криза. "Ще го навра там, където слънце не грее", беше се заканил кратко и ясно Гилън към конкурента си.

Пише песен в памет на Джон

Големият удар за Гилън и останалите ветерани е смъртта на Джон Лорд през 2012-та. В последния албум на "Пърпъл" - "Above and Beyond", Иън пише песен, посветена на Джон. 


"Спомням си, когато чухме, че е починал. Ние го очаквахме, защото той не беше много добре от известно време, но все пак беше ужасен удар за нас. Барабанистът Иън Пейс и Джон бяха женени за две близначки, затова живяха като едно семейство, дори след като Лорд напусна групата през 2002 година. Преди погребението му написах няколко реда и един от тях бе "souls having touched are forever entwined (душите, които са се докосвали, остават завинаги свързани). За нас Джон бе патриарх - ние впрочем така го наричахме", споделя още Гилън.



Standartnews.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар