Зима

Зима

4 декември 2016 г.

Първият милиард свърши, идва вторият

Сметките на програмата за саниране са доста хаотични и неясни, заради което стана и скандалът миналата седмица

Най-напред едно изяснение. 


Програмата за безплатно саниране спира. И това не е нито новина, нито изненада. Тя беше планирана да приключи в края на 2016 г., така или иначе - записано е черно на бяло в текста, приет от Министерски съвет на 2 февруари 2015 г. Там пише, че може да бъде продължена "при наличен финансов ресурс", а такъв финансов ресурс може да има само ако правителството реши той да е "наличен". 

Тъй като вече няма правителство, повече от логично е да се изчака решение на следващия кабинет, който да каже дали отново ще финансира програмата.

Тук идва и отговорът на следващия логичен въпрос: защо планираното финансиране от 1 млрд. лв приключи точно след изборите и след слизането на ГЕРБ от власт. Защото това финансиране бе разпределено да стигне за две години, а желаещите за него са много повече от наличните пари - в момента има почти 2000 чакащи сдружения на собственици.

Хаосът с парите

Да видим обаче числата. Съобщението, с което министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова даде да се разбере, че ресурсът на програмата е изчерпан, дойде на 21 ноември. Според данните на Българската банка за развитие (ББР), която е финансиращата институция по програмата, до момента има договорени 779 млн. лв. Много от договорите на банката, сключени през тази година обаче нямат стойности. Например от юли насам има подписани 78, срещу които не е записана сума, а такива договори има и в първата половина на годината - още от февруари. Неофициално от ББР обясниха, че става дума най-вероятно за рамкови договори между кмет на община, областен управител (като представител на държавата) и сдружението на собствениците, в които по-късно стойността се посочва с анекси. След като има такива договори още от началото на годината, в които продължава да не е уточнено на каква стойност ще са, една от възможностите е да има сериозно забавяне в даването на поръчки от тези кметове.

По-вероятно е ББР още да не знаят какви суми ще трябва да финансират, а МРРБ да знаят. Лиляна Павлова обяви, че е пратила писмо до кметовете да спрат да подписват договори, тъй като месечната справка е показала достигането на тавана. Справката на МРРБ, получена от "Капитал", отразява всички сключени договори за техническо и енергийно обследване, строително-монтажни работи, надзор и контрол, което вече е вторият етап от програмата. Според данните в нея тези договори през 2015 г. възлизат на 96 млн. лв., но през тази явно всички подписали с ББР миналата година са раздали поръчките, защото договорените пари само за 2016 г. са 886 млн. лв. Така за двете години те стигат до 982 млн. лв., което е почти целият ресурс на програмата, с малък резерв.

Всъщност всички драми в последната седмица възникнаха именно заради доста неясното водене на сметките по тази програма. Както отбеляза членът на Фискалния съвет Любомир Дацов, отчитането на парите е хаотично и напълно непрозрачно. От една страна ББР e финансиращата институция, от друга, ръководещ орган е МРРБ - в публичните отчети на банката за финансираните проекти има липси, а МРРБ не публикува данните редовно. От ББР заявиха за "Капитал", че не могат да обявят откъде са осигурили досегашното финансиране на програмата, в какъв срок ще бъде погасено то, нито на коя дата е достигнат прагът от 1 млрд. лв, както дори колко договора чакат за подписване. 


Тези въпроси, казаха оттам, да бъдат отнесени към МРРБ. От министерството уточниха, че са осигурили целия милиард и той е преведен по тяхна сметка. ББР ще може да си ги възстанови оттам, когато е изплатила даден проект. Превеждането на милиарда стана тази седмица с решение на МС в оставка, като източници от управляващите обясниха, че първоначалната идея е била да се връщат по 200 млн. лв. на година, но заради излишъка в бюджета тази година е преведена цялата сума. Дацов казва, че в програмния бюджет са заложени 493 млн. лв. за тази година, според сметките на ББР са похарчени реално 292 млн. лв.

Не е много ясно и с какви пари ББР е финансирала дотук. Според източник от МРРБ това са собствени средства, но тази година беше одобрен заем от 150 млн. евро от Банката за развитие на Съвета на Европа, който имаше за цел именно финансиране на програмата за саниране. Последните две години в бюджета беше дадена възможност ББР да търси заемен ресурс до 1 млрд. лв. с държавна гаранция. С новия бюджет държавната банка ще получи възможност да търси още заемен ресурс до 261 млн. евро. Тъй като правителството вече им осигури финансово покритие на всичко договорено до момента, най-вероятно се дава възможност програмата да продължи и догодина, ако има политическо решение.

Ще има ли втори

Според данните на МРРБ само тази година са сключени договори за строително-монтажни работи за 804 млн. лв. Това показва доколко строителният сектор зависи от тази програма: докато тръгнат европейските програми, дори големите в сектора се включват в санирането въпреки предварителните очаквания тя да е насочена към малки и средни компании. Това заедно с другите ползи обяснява защо и БСП омекна в последните дни. "Може би ще я направим по-прозрачна и по-достъпна. Но като философия ние я подкрепяме, не бихме спирали подобно нещо", каза Корнелия Нинова миналата седмица. В отговор на което известният със странните си изказвания депутат Георг Георгиев от ГЕРБ обяви, че програмата "принадлежи на ГЕРБ, на Бойко Борисов". Но очевидно следващият милиард не е застрашен.
 

Кой печели

Общините: има много, които са подписали един или два договора - т.е. ще имат един или два санирани блока. Всички те вероятно ще очакват следващия рунд, а кметовете обичат да раздават поръчки, особено на локални фирми. Енергийното обследване на един блок може да струва между милион и два, съдейки по вече възложени договори в Бургас и Стара Загора.

Строителите: при замрели европоръчки санирането е добра опция за фирмите. Това може донякъде да бъде заместено от растящия имотен пазар, но обемът на програмата остава привлекателно голям.

Собствениците: програмата е добра за собствениците на апартаменти в санираните досега 119 блока, както и в другите 441, по които се работи. Те ще плащат по-ниски сметки за ток и отопление, а ще могат и да продадат жилищата си с 10 до 20% по-висока цена, по анализ на агенцията за имоти "ЕРА България" от 2015 г.

Дългосрочният проблем

Повишаването на енергийния клас на панелките до С е краткосрочно решение. Това е клас, който само след 10-15 години ще бъде неадекватен, както показва новият енергиен пакет, приет от Европейската комисия тази седмица (виж текста на 30-31стр.). Т.е. тази огромна инвестиция има твърде кратък живот. Според доклад на Европейския институт за енергийните характеристики на сградите (BPIE) от май дългосрочно най-ефективно е санирането да се извършва до клас А. Много малко от тези сгради обаче могат да достигнат това ниво, а и то е доста по-скъпо. Архитект Николай Гълъбов, бивш зам.-председател на Камарата на архитектите, още тогава е обявил, че избраният енергиен клас скоро ще бъде забранен, а програмата страда и от "лошо качество на проектите, влаганите материали и изпълнението на ремонтите".


 Capital.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар