Христо Ботев е роден през 1848 г. в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.
През 1863 г. завършва калоферското училище, а след това заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.
През 1867 г. се завръща в родния град, където започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер и заминава да живее в Румъния. През следващите години се мести от град на град, дори известно време живее заедно с Левски. Там започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия - в. "Знаме", а през 1875 г. излиза съвместната му стихосбирка със Стефан Стамболов -"Песни и стихотворения".
Междувременно продължава с активната си революционна дейност. След избухването на Априлското въстание през май 1876 г., Ботев започва дейност за организиране на чета и става неин войвода.
На 16 май с част от нея се качва на кораба "Радецки" и ден по-късно принуждават капитана да спре на българския бряг.
От Козлодуй четата на Христо Ботев се отправя към Балкана, където води няколко боя с преследващите я турци. Последната битка на поета-революционер е на 2 юни 1876 г. в подножието на връх Вола, където е улучен със смъртоносен куршум.
Като национален революционер Ботев се явява продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Единственото радикално средство за разрешаване на националния въпрос и освобождаването ни от турско робство той вижда само в революцията.
Няма коментари:
Публикуване на коментар