Зима

Зима
Пролет

28 януари 2017 г.

Виртуалното - рай за простаците

Откак се пръкна виртуалното, от дупките започнаха да изпълзяват всякакви същества, припознали паралелното реално за лично такова.
 
Пълзят, плюят и пръскат тонове дълго сбирана простотия.
 

Видиш ли, като наденеш маската на анонимността, все едно не си ти, ставаш смел, герой, титан... на мисълта и думите. Всъщност - всеки е себе си и себе-си-то най-ярко лъсва, когато се криеш зад маска. Тогава освобождаваш вътрешното от ограничението на "какво ще кажат другите", трансформирайки го освободителното "е..л съм ги другите". 

Мисловният онанизъм се превръща във виртуална оргия.
 

Няма лошо - ако това ги освобождава, ако това ги кара да се чувстват по-добре. Може пък да е някакъв вид автотерапия, тук психолозите изучаващи виртуалното поведение на индивида и неговата релация с реалния социум ще се произнесат.
 

Аз лично отдавна престанах да инвестирам емоции в чуждата простащина. Моята си ми стига, за да влизам в полемика с чуждата. Обикновено подобни изяви са ми някаква смесица между Биг Брадър и Пееш или лъжеш. Попадам случайно, задържа ме нещо и накрая само си викам - е, чак толкова... не може да е истина!
 

Само се чудя - още колко ще трае тая мода и кога ще се светнем, че прогресът означава усъвършенстване, а не деградация. Че свободата да бъдеш себе си всъщност е най-голямото задължение, което имаш към себе си. 

Щото, нали... останалите гледат на нас през нашите собствени очи...


Benra

Няма коментари:

Публикуване на коментар