Пролет

Пролет

21 януари 2017 г.

Брутална екзекуция на снежен човек

Заблуждавали сме се, че нещо в България се променя към по-добро.

Тези дни по една от националните телевизии видях нещо, което ме изкара абсолютно извън нерви и не ми даде дълго време спокойствие. 


За някои вероятно това не е нищо и няма нужда чак от коментар или от състрадание, но лично за мен е точно обратното.

В някакъв парк, някой - мъж, жена или дете, беше направил снежен човек. Беше го изваял точно като в приказките - с всичките му важни орнаменти, но най-вече, разбира се, с величествения нос от морков и с прословутата шапка. Явно беше направен с много любов, сантимент и доброта. Беше и сътворен на място, на което всички да му се радват, а не в частен двор например.

И аз лично приех този снежен човек като малко послание за любов към живота, света, въобще към цялостното ни съществуване тук. А и мисля, че всеки нормален човек би го усетил по този начин и би му се зарадвал съвсем искрено и откровено.

Но после какво се случи? Появиха се кадри, снимани с телефон, в които трима тийнейджъри – кандидат-мутри, започнаха неговата инквизиция. Ритаха го, блъскаха го, душиха го, засилваха се и с грайферите си. Просто го довършиха.

Накрая от добродушния бял чичко не остана нищо. Само калта от обувките на тези измислени или просто самоизмислили се герои.

Да, живеем във времена, в които всеки ден се случват страшни неща. Живеем в несигурност, във водовъртеж от събития, в които с всяка секунда светът се променя. И повечето от нас имат чувството, че събуждайки се утре, нищо няма да е същото. И, естествено, някой ще каже: Ти пък не гледаш ли какво става, а ни занимаваш с това как някакви решили да ликвидират от света един снежен човек? И още: Нали зимата ще свърши и неговата смърт ще бъде най-естественото нещо? Но съм сигурен и много ми се иска повечето да бъдат на друго мнение.

В кадрите, които видях, цялата злоба, мъст, безумие говорят много повече. И ако потърсиш в тях втори или трети план, наистина ще почувстваш болка, тъга и някаква дълбока безутешност. Можеш да бръкнеш в душата и сърцето си и да направиш десетки изводи за толкова много неща.

Когато видиш цялата страст в това да разваляш, а не да градиш, да псуваш, а не да се усмихваш и пееш, да разграждаш, а не да твориш, да риташ, а не да летиш и такива подобни работи, изводите стават все по-дълбоки и плътни. Все повече се набиват в мозъчните дъна и ехтят.

А изводите са, че тук да си лош, да ходиш с дебел ланец, да сънуваш еротични сънища върху някоя еди-каква си класа автомобил, продължава да се смята за нещо велико. Лично аз си мислех, че тези времена поне малко са отминали, но след този репортаж съм сигурен и за пореден път се убедих, че не е така. Че това са били някакви оптимистични прогнози, които са увехнали, преди да разцъфтят.

Да, давам си сметка, че убийството или по-точно бруталната екзекуция на снежния човек звучи като метафора. Но си давам и сметка, че тази метафора е огледална версия на толкова много неща, които се случват тук. Всеки може да ги види и усети навсякъде около себе си.

Нямам представа какви точно бяха тези същества и наистина не знам думата, с която да ги определя или характеризирам. А и не съм човек, който сочи с пръст. Повече от сигурен съм обаче, че това са някакви бъдещи неомутри, неоджигити, необатки. Някакви такива комплексари, които си мислят, че Луната и Земята са измислени единствено и само за тях. На които всички трябва да им правят място навсякъде и във всичко, защото са се помпали пет часа във фитнеса и с тази мускулна маса какво да правят сега, освен да гледат с поглед, приличащ на тирбушон.

И още нещо да не забравя, защото е много важно. Онези тримата, ако бяха чели приказки в живота си, предполагам, че нямаше да убият снежния човек. Защото белият чичко в приказките прави само добро и нищо друго.

Аз май много искам. Чак пък да се чете!



Елин Рахнев, "168 часа"

Няма коментари:

Публикуване на коментар